Джеймс Паттерсон - Високи залози

— Имаме нов лекар, доктор Абингдън. Можеш да поговориш с нея за това — обясни ми Бри. — Записала съм номера на телефона й.

Получих го, като размених срещу него опаковка от тайландска храна и бутилка минерална вода.

— Правиш толкова много — погледнах с благодарност Бри.

— Вие сте истинското ми семейство — промълви тя. — Знаеш го, нали?

Знаех го. Майката на Бри беше починала, когато е била едва петгодишна, а след това баща й никога не се поинтересувал от децата си. Бри израснала при многобройните си братовчедки, но след като напуснала дома си на седемнадесет години, никога повече не се върнала при тях.

— Все пак не можеш безкрайно да отсъстваш от работа — напомних й.

— Скъпи, изслушай ме. Мразя това, което се случи. Не е хубаво, но след като вече е станало, аз съм точно там, където искам да бъда. Това е моето желание…

Тя уви около вилицата си оризови нудъли и ги пъхна в устата си, с усмивка, която отдавна не бях виждал.

— А и без това какво ще направят в службата, ще ме заменят с някого другиго ли? Аз съм прекалено добра, за да го сторят.

Не можех да го оспоря.

Честно казано, не бях сигурен дали бих могъл да направя всичко, което Бри вършеше за нас. Може би не съм толкова великодушен. Но знаех, че ме правеше щастлив, и й бях безкрайно благодарен за това. Никога нямаше да мога да й се отплатя достатъчно, но Бри и не го искаше.

Остатъкът от вечерта прекарахме с Нана, като й четохме на глас откъси от една от любимите й книги — „Другата страна“ на Джеймс Болдуин. После, към десет часа, я целунахме за лека нощ и за пръв път, откакто се случи нещастието, се прибрахме у дома да спим в леглото ни. Заедно с Бри, където ми беше мястото.

Когато на следващия ден Нед Махони ми позвъни и ми каза, че трябва да се срещнем в градината със скулпторите на Хиршхорн, нито за миг не се поколебах. Веднага напуснах офиса и се запътих за мястото на срещата.

Битката продължаваше. С удвоено темпо. Какво сега искаше Нед от мен? Какво бе открил?

Когато се спуснах по рампата откъм алеята за пешеходци, го заварих да ме чака, облегнат на една от ниските бетонни стени. Преди да стигна до него, той се изправи и тръгна насреща ми. Заговори веднага щом го наближих, без дори да ме поздрави. Познавах достатъчно добре Нед, за да зная кога трябва просто да мълча и да слушам.

Очевидно в Бюрото вече бяха получили съдебно разрешение да проверят банковите сметки на Тони Никълсън в чужбина. Бяха се сдобили с дълъг списък с депозити, с номерата на банковите сметки, откъдето са били извършвани преводите, както и с имената на титулярите на тези сметки. Всичко това бе получено благодарение на компютърната програма SWIFT 7 7 В съкращението е скрита и игра на думи: swift означава бърз . — Б.пр. .

SWIFT е съкращение от Society of Worldwide Interbank Financial Telecommunications — Световно сдружение за междубанкови финансови телекомуникации. Това е глобална база данни, разположена в Белгия, която ежедневно проверяваше до шест трилиона трансакции. Администраторите на гигантската база данни не се занимаваха с рутинните банкови операции — не им бе необходимо да знаят кога аз тегля пари от банкоматите — но всичко останало се записваше. Компютърната програма извършваше всякакви проверки, стига да бяха законно обосновани, след като правителството на Съединените щати започна да я използва за проследяване на терористични клетки след атентатите от 11 септември 2001 г. Дори и да е имало някакви затруднения около придобиването на тези данни, някой от Бюрото бе успял да ги заобиколи.

— Ако това беше мой случай, което не е така, щях да проследя номерата — рече Махони, докато ме затрупваше с информация. — Щях да започна с най-големите вносители, записани в сметката на Никълсън, след което ще продължа нататък по следите. Обаче не зная с колко време разполагаш, Алекс. Тази работа е невероятно напечена. Нещо не е наред тук, и то много.

— Бюрото не е ли вече по следите? Би трябвало, нали?

Това беше първият въпрос, който успях да му задам след петминутното му непрекъснато говорене. Никога не бях виждал Нед толкова превъзбуден, което беше доста красноречиво, тъй като обикновено изглеждаше като зареден догоре с „Ред Бул“.

— Честно казано, не зная — сви рамене той. — Пъхна ръце в джобовете си и започнахме следващата поредна обиколка около градината.

— Със сигурност става нещо, Алекс. Ето ти един пример. Не можах да си обясня защо целият случай беше прехвърлен във филиала на агенцията в Шарлотсвил, който е сателитен. Предполагам, че ще работят съвместно с Ричмънд.