Джеймс Паттерсон - Високи залози

— Прехвърлили са го? Но в това няма никакъв смисъл. Защо ще го правят?

От собствен опит знаех, че Бюрото не прехвърляше случаи в разгара на разследването. Това почти никога не се случваше. Можеше да се стигне до обмен на специални екипи между филиалите, за да се покрие по-обширен район, но не и нещо подобно.

— Вчера го спомена един от заместник-директорите — преместили папките посред нощ . Не зная кой агент ще ръководи това разследване и дали въобще някой ще го поеме. Никой няма да ми докладва по случая. За тях аз съм просто този, който контролира оперативните агенти по места. Дори не би трябвало повече да се занимавам с това. И определено не би трябвало да съм тук .

— Може би се опитват да ти подскажат нещо — подметнах аз, но той не обърна внимание на шегата ми. И без това не беше сполучлива. Просто исках, ако можех, да успокоя малко Нед. Щеше ми се да говори по-бавно, за да мога да следвам мисълта му.

Той се спря до една голяма скулптура на Роден в градината, хвана ме за ръката и я раздруса по странен, официален маниер.

— Трябва да тръгвам — заяви.

— Махони, плашиш ме…

— Виж какво ще успееш да направиш… Аз ще изровя каквото мога, но междувременно не разчитай на Бюрото. За нищо. Разбра ли?

— Не, Нед, не те разбрах. Какво още можеш да ми кажеш за списъка с банковите сметки, за който преди малко ми спомена?

Но той вече се бе отдалечил по каменните стъпала към Джеферсън Драйв.

— Не зная за какво говориш — подхвърли той, докато се отдалечаваше. Ала в същото време потупа с ръка джоба на палтото си.

Изчаках го да изчезне, след което проверих джоба си. Вътре, до връзката ми с ключове, напипах нещо странно. Извадих го — флашка, оцветена в черно и сребристо.

Нед можеше да загуби работата си, предоставяйки ми толкова деликатна информация. Дори нещо повече — можеше да попадне в затвора. Бях му изключително задължен за този списък. Затова последвах съвета му и започнах направо с този мъж, който беше начело — най-големия самостоятелен „дарител“ на Тони Никълсън.

Ако само преди месец някой ми бе казал, че сенатор Маршъл Яроу ще се окаже замесен в подобен скандал, за нищо на света нямаше да му повярвам. Той имаше толкова много да губи, при което нямах предвид само пари — макар че пари имаше в изобилие.

Яроу бе станал милиардер, преди да навърши петдесет, защото през деветдесетте години успя да се възползва от бума с уебсайтовете, а после навреме се измъкна без загуби. Подражавайки на Бил Гейтс, той прехвърли част от богатството си във фондация, управлявана от съпругата му, съсредоточаваща усилията си върху инициативи за опазване на здравето на децата в САЩ, Африка и Далечния изток. После използва цялото си влияние, заедно с още купища пари, в една кампания за Сената, която никой не възприе насериозно — докато не спечели. Сега Яроу беше сенатор втори мандат и във Вашингтон беше публична тайна, че бе сформирал неофициален комитет за проучване на общественото мнение, защото бе хвърлил око на президентските избори.

Така че, наистина имаше какво да загуби. Но нямаше да е първият вашингтонски политик, който можеше да прецака всичко заради високомерието си… След няколко телефонни разговора успях да разбера, че днес на Яроу му предстоеше работен обяд в собствения му офис, а после, в един и половина, програмата му предвиждаше среща с партийните му поддръжници, също в Ръсел Билдинг, старата сграда на Сената на САЩ. Това означаваше, че щеше да се появи в югозападното фоайе малко преди един и половина.

Точно там и точно по това време щях да се срещна с него.

В един и двадесет и пет той излезе от асансьора със свитата си от съветници в скъпарски костюми, всички говорещи в един глас. Самият Яроу се бе залепил за телефона си.

Пристъпих напред, за да ме види, като му показах значката си.

— Извинете ме, сенаторе. Надявам се да ми отделите минута от времето си.

Между нас се изпречи единствената жена в групата, поразително привлекателна блондинка, вероятно малко под тридесет години.

— С какво мога да ви помогна, полицай?

— Детектив — осведомих я, без да свалям очи от Яроу, който поне затисна с ръка своя смартфон „Трио“. — Имам само няколко въпроса към сенатора. Разследвам голям случай на измами с кредитни карти във Вирджиния. Някой може би е използвал една от кредитните карти на сенатора — в частен клуб в Кълпепър?

Забелязах, че той отлично владее емоциите си. Дори не трепна, когато споменах клуба „Блаксмит Фармс“.