Джеймс Паттерсон - Високи залози

— Е, стига да приключим по-бързо — промърмори сенаторът, макар и подчертано неохотно. — Грейс, предай на сенатор Морхаус да не започва без мен. Вие може да вървите. Ще поговоря с детектива. Ей сега ще ви настигна. Няма проблеми, Грейс.

След няколко секунди двамата останахме сами, ако въобще можеше някой да се усамоти на подобно място. Доколкото ми бе известно, високият триетажен купол над главите ни разнасяше звука навсякъде.

— И така, за коя кредитна карта става дума? — попита ме той с превъзходно овладяно изражение на лицето си.

— Бих искал, сенаторе — заговорих тихо, — да ви попитам за трансферите от половин милион долара, които сте направили до някои чуждестранни банкови сметки през последните шест месеца. Имате ли нещо против да поговорим за това някъде другаде?

— Знаете ли какво? — каза ми той с весел тон, все едно го интервюираше Мат Лауер в „Тудей шоу“. — Току-що си спомних, че за тази среща ще ми е необходима една папка, а вече изпратих напред помощниците си. Бихте ли ме придружили?

Първото, което ми направи впечатление в кабинета на Маршъл Яроу, беше изобилието от снимки, които бе окачил по стените. Цялата колекция представляваше визуална клика от „важни“ клечки, с които искаше да бъде забелязван и запомнен. Имаше снимка с президента и една с вицепрезидента. С шампиона по голф Тайгър Удс. С рок легендата Боно. С Арнолд Шварценегер и съпругата му Мария Шрайвер. С разследващия журналист Боб Удуърд, редактор на „Уошингтън Поуст“. С телевизионния продуцент Робърт Барнет. Очевидно се радваше на страхотни връзки и искаше всеки, който прекрачи прага на кабинета му, нагледно да се увери в това.

Яроу се настани на ръба на огромното бюро от черешово дърво с инкрустации, без да си направи труда да ме покани да седна.

Знаех, че отначало трябваше да бъда агресивен, но реших да се въздържа и да проверя какво бих могъл да постигна с малко такт. Ако той беше решил да издигне защитна стена, трудно щях да изкопча нещо без връчване на призовка.

— Сенаторе, нека да започнем с това, че няма да обсъждаме контактите ви с този частен клуб — подех аз. Не беше съвсем вярно, но като за начало беше добре.

— Никога не съм казвал, че имам каквото и да е отношение, с какъвто и да е клуб — отсече той. Доста непукистко отношение от негова страна, особено имайки предвид изявите му в сексуалните сцени, които бях гледал в няколко от видеозаписите на Никълсън.

Но не го притиснах.

— Звучи убедително, но трябва да ви обясня, че моите усилия са фокусирани върху изнудването, а не върху светските контакти.

— Моля, детектив, не се опитвайте да подхвърляте само отделни парчета от пъзела, докато криете останалите — упрекна ме Яроу. Внезапно стана много по-агресивен. — Аз съм прекалено умен и прекалено зает, за да се занимавам с това. Какво точно се надявате да постигнете с посещението си?

— Добър въпрос. Искам вие да ми кажете дали тези банкови трансфери са точно това, което предполагам.

Последва дълго мълчание. Предположих, че ме изчакваше да смекча тона. Накрая промълви:

— Да, добре, нека да говорим открито. Бил съм в „Блаксмит Фармс“, но само за забавление. И нямам предвид себе си. Говорим за гости, пристигнали в града, големи дарители, посетители от Близкия изток, все такива неща… За нещастие това е част от работата ми. Посрещах ги, изпивах с тях по едно или две питиета, после ги оставях да продължават сами. Това беше. Повярвайте ми — той вдигна лявата си ръка и размаха пръста си със златен пръстен, — не мога да си позволя да ядосам Барбара, както и всичките си поддръжници. Не съм клиент на клуба. Няма за какво да ме изнудват. Ясен ли съм?

Започваше да ми писва от хора, които лъжеха безогледно.

— Съжалявам, сенаторе, но имам доказателство за противното. Притежавам цифрови видеозаписи. Сигурен ли сте, че искате да продължим в тази насока?

Яроу запази пълно самообладание, дори не забрави да вземе папката, за която се предполагаше, че е забравил в кабинета.

— Знаете ли, детектив, срещата ми с партийните ни поддръжници е започнала преди пет минути и ако днес не постигна напредък в подкрепата за закона за водоснабдяването, доникъде няма да се стигне. Ако нямате повече въпроси, ще трябва да ме извините.

— Колко дълго ще продължи срещата ви? — попитах. Той измъкна една визитна картичка от джоба си и ми я подаде, притискайки я между двата си пръста.

— Обадете се на Грейс. Ще ви вместим в графика.