Джеймс Паттерсон - Високи залози

След като и двамата отключихме вратичката на сейфа, госпожа Къри извади едно дълго правоъгълно чекмедже и го отнесе в едно от помещенията за проверки и съседния коридор.

— Ще бъда отвън, когато приключите — каза ни тя по начин, който ми прозвуча като: „Не се мотайте много“.

Не се мотахме. В чекмеджето намерихме три дузини дискове, всеки с пластмасов калъф и дата, грижливо изписана с черен флумастер. Имаше и две папки с кожени подвързии, пълни с изписани бележки, адреси и счетоводна книга.

Напуснахме помещението, след като натъпкахме всичко това в двете чанти.

— Бог да благослови Тони Никълсън — заявих на раздяла на невъзмутимата госпожа Къри.

През остатъка от следобеда със Сампсън се затворихме в кабинета ми с два лаптопа. Занимавахме се само с проследяването и каталогизирането на тайния сексуален живот на богатите и известните. Удивително повтарящи се сцени, особено ако се има предвид колко се бе постарал Тони Никълсън да разнообрази доставките за своя клуб.

От друга страна, в списъка с най-влиятелните играчи само се редуваха мръсник след мръсник. Поне половината лица бяха разпознаваеми, предимно физиономии, които можеш да видиш по време на полагането на президентската клетва. При това на първия ред.

Клиентите обаче не бяха само мъже. Имаше и жени, макар и съвсем малко, включително и бившият посланик на Съединените щати в ООН.

Непрекъснато трябваше да си напомням, че всяка от тези особи — поне формално — беше заподозряна в убийство.

Съставихме дневник, използвайки датите на видеозаписите. За всеки запис вписвахме в дневника имената на клиентите, които можехме да идентифицираме, като съответно маркирахме онези, които не разпознахме. Освен това отбелязвах къде точно в клуба е била заснета всяка „сцена“.

Най-силно ме интересуваше апартаментът на горния етаж в пристройката, която някога е била използвана за каретите в имението. Все повече се затвърждаваше предположението ми, че тъкмо оттам е започнал целият този мръснишки пъзел.

И точно от там налучкахме нещо интересно… Очите ми вече пареха от преумора, когато ми направи впечатление странно повторение във видеозаписите.

— Джон, дай да видя това, което вече си прегледал. Искам да проверя нещо.

До момента всичките ни бележки бяха записани върху листовете пред нас, затова ги подредих един до друг и започнах да ги оглеждам.

— Тук… тук… тук…

Всеки път, като виждах кой бе използвал апартамента, отбелязвах датата с червено кръгче, докато не отметнах всички записи, които бях проверил. После се върнах към тези записи, чиито дати бях оградил с кръгчета.

— Виждаш ли това? Те са използвали този апартамент редовно за известно време, а после, това е станало преди около шест месеца, всичко е било преустановено. Повече никакви купони.

— И така, какво се е случило преди шест месеца? — попита Сампсън. Въпросът бе по-скоро реторичен, тъй като и двамата знаехме отговора.

Тогава бяха започнали убийствата.

В такъв случай — къде бяха останалите дискове на Никълсън?

След края на работния ми ден взех тайландска храна от Седмо авеню и я занесох на Бри в болницата. Не беше изисканата вечеря, каквато заслужаваше, но всичко по-различно от жилавата пържола и желето в стола на болницата можеше да се приеме за пиршество.

Бри, изглежда, бе пренесла тук целия си офис, с лаптопа, принтера и листовете, струпани на шкафа зад нея. На екрана на лаптопа й бе отворен сайтът за медицински консултации Web MD. Когато влязох, тя още разпечатваше нещо от тези указания.

— Румсървис. Кой тук е поръчал пананг с къри и ориз с яйца и рибен сос по тайландски? — провикнах се от прага на стаята.

— Трябва да съм била аз — призна ми Бри.

Измъкна се покрай струпаната медицинска апаратура и ме целуна за добре дошъл.

— Как е нашето момиче? — попитах аз.

— Все още се бори. Наистина е удивителна.

Нана изглеждаше много по-спокойна, но иначе нищо не се бе променило. Доктор Енгълфийлд вече ни бе предупредила да не разчитаме на незначителните признаци за подобрение. Можеш да полудееш заради всяко леко потрепване, тик или спазъм, докато очакваш да се проявят най-важните признаци, без да губиш надежда.

Разопаковах храната, а Бри ме осведоми за събитията от днешния ден. Доктор Енгълфийлд искала за известно време да остави Нана на бета-блокери. Сърцето й все още било зле, но сърдечният й ритъм вече се стабилизирал, което бе най-важното. Освен това продължавали да я подлагат на диализа три пъти дневно.