Джеймс Паттерсон - Високи залози

Да , отвърнах на Нана, има жена, макар че не живеел с нея. И две деца.

Спомням си как стоях в преддверието на къщата ни на Пета улица, без да съблека палтото си. Когато влязох, Нана носеше коша с прането, но накрая се озовахме седнали на стъпалата, сгъвахме дрехите и разговаряхме за стрелбата. Отначало си помислих, че е странно как спокойно ми подава дрехите една след друга. Тогава изведнъж осъзнах, че в един момент животът ми отново ще започне да се нормализира.

Ще се оправиш , каза ми тя. Може би няма да е същото, но все пак ще е добре. Ти си полицай.

Права беше, разбира се. Може би заради това сега отчаяно се нуждаех от подобен разговор с нея. Странно, но единственото, което исках, бе да ми каже, че всичко ще се оправи.

Поех ръката й, целунах я и я притиснах до бузата си — предполагам, като опит да се свържа с нея.

— Всичко ще се оправи, Нана — промълвих.

Но не знаех дали беше истина или не, или кого залъгвах.

Събудих се, когато някаква ръка стисна рамото ми и някой прошепна в ухото ми:

— Време е да отиваш на работа, скъпи. Тия е тук.

Леля Тия остави до краката ми голямата си ленена чанта с плетката и куките. През тази нощ пет-шест пъти заспивах и се събуждах. Беше странно да съм в тази стая, без прозорци, без реално усещане на времето, а Нана да бъде толкова болна.

Тази сутрин ми изглеждаше същата. Не бях сигурен дали беше за добро, или за зло. Може би по малко и от двете.

— Ще изчакам сутрешната визитация — казах на леля Тия.

— Не, скъпи, трябва да тръгваш. — Прикани ме, за да стана от стола. — Тук няма достатъчно място, а краката на леля ти Тия едва я държат. Така че отивай на работа. После ще се върнеш и ще разкажеш, както винаги, на Нана за днешния ти ден.

Извади машинално плетивото от чантата си, с големите шарени дървени игли, с които винаги плетеше. Видях в чантата термос и вестника „Ю Ес Тудей“. Лекотата, с която се устрои, ми напомни, че вече бе преживяла това, първо с чичо ми, после с по-малката си сестра Ана. Леля ми сякаш бе станала професионалистка в грижите за болните и умиращите.

— Бях решила да ти донеса нещо от поета Дейвид Уайт, което ще ти хареса — рече Тия. Отначало ми се стори, че говори на мен. — Но после се замислих и си казах, че не бива, по-добре да изчакаме да се посъвземеш, затова ти донесох вестника. Знаеш ли, че ще поръчат да изработят паметник на доктор Мартин Лутър Кинг в Китай? Китай? Представяш ли си, Реджайна?

Тия не беше сантиментална, но по свой начин си беше светица. Знаех също, че в никакъв случай нямаше да позволи на Нана да я види разплакана, независимо дали тя беше в кома или не. Наведох се и целунах леля по челото. После целунах и Нана.

— Довиждане, Тия, довиждане, Нана. Ще се видим по-късно.

Леля ми продължи да обяснява нещо с тих глас, но аз чух как Нана ми отговори. Още един спомен от миналото… Бъди добър, Алекс , каза ми тя, бъди внимателен.

Всъщност точно сега не бях заплашен физически. Формално бях в отпуск след стрелбата от предишния ден. Началникът на детективите Дейвис ми отпусна два дни, за което му бях благодарен, но аз не можех да си позволя дори тази почивка. Трябваше да разпитам Тони Никълсън и Мара Кели. Затова помолих Сампсън да уреди разпитите, като ги запише на своето име. После просто щях да продължа с разследването…

Центърът за задържане на заподозрени в Александрия се помещаваше в голяма сграда с фасада от червени тухли в края на Мил Роуд.

Именно там държаха терориста Закариас Мусауи, преди да бъде изпратен да излежава присъдата си в строго охранявания затвор във Флорънс в щата Колорадо. По съвпадение точно там бе последното известно на полицията местопребиваване на серийния убиец Кайл Крейг. А мен ме чакаше огромна недовършена работа, с която все някога трябваше да се заема. Удивително малък започва да ти се струва светът на големите престъпления, след като прекараш в него толкова дълго време. Само мисълта за Кайл Крейг ме караше да кипна.

Държаха Никълсън и госпожица Кели съответно на първия и на втория етаж. Извеждахме ги за разпити в отделни стаи, след което ги връщахме обратно с асансьора.

Отначало нито един от тях не желаеше да каже нещо повече от това, че са станали жертви на отвличане и насилие. Оставих ги да продължат няколко часа в тоя дух, дори деликатно позволих на Мара Кели да разбере, че гаджето й не се пречупва. Исках да засиля доверието й в Никълсън, преди да го разбия на пух и прах.