Джеймс Паттерсон - Високи залози

Случайно бях паднал върху водосточната канавка, така че можех да виждам само шофьора на седана. Стори ми се с военна стойка, висок, рус, късо подстриган. Продължаваше да стреля по нас. Аз не отвърнах на огъня, не посмях.

Проблемът бе в това, че автомобилите по авенюто спряха зад него. Нямаше как да съм сигурен, че няма да улуча някой невинен от колите отзад. Той, изглежда, осъзна това, и се втурна към най-близката сграда.

Щом задмина голямата реклама на Авалон пред сградата, аз изстрелях два бързи откоса. Няколко гилзи ме удариха по рамото. Русокосият падна в началото на втория откос.

Но още не бяхме в безопасност, още можехме да бъдем засегнати от куршумите им. Махони се изправи и откри огън. Сега видях и втория ни противник, паднал насред улицата. Панталонът му беше разкъсан, явно беше улучен в крака, но въпреки това се опита да се надигне.

— Хвърли оръжието! — извика му Махони, когато мъжът започна да се отдалечава.

Заобиколих колата, за да го взема на прицел от друг ъгъл, точно когато оня вдигна своя пистолет, четиридесет и пети калибър, за да стреля по Махони.

И аз, и Нед натиснахме спусъците преди него. Улучихме го, той се присви надве, но въпреки това стреля отново и едва не рани Махони, който приклекна и пак откри огън. Последният му куршум улучи непознатия в рамото.

Той още дишаше, когато стигнахме до него. Очите му бяха разширени, целият трепереше, но все още държеше пръст върху спусъка. Нед настъпи китката му и издърпа от ръката му пистолета, четиридесет и пети калибър.

— Стой така — казах му. — Линейката вече идва насам.

Но той беше зле, много зле. От раната в корема му бликаше кръв, едва ли щеше да издържи дълго. Докато Махони изтича до Никълсън и момичето в колата, аз свалих якето си и го притиснах към раната на бандита.

— За кого работиш? — попитах.

Не бях сигурен дали ме чу. Не изглеждаше изплашен, но очите му бяха странно разширени. Като се опита да преглътне, кървава пяна изби от устните му. Якето ми вече беше цялото просмукано с кръвта му.

— Кажи ми! — изкрещях му бясно накрая. — Кой те изпрати тук?

Дишането на престъпника се затрудни и накъса. Силно стисна ръката ми — миг преди да я отпусне. Умря, без да каже нищо, което можеше да ни помогне да разберем нещо за това, което се случваше.

Скоро мъртвите станаха трима — открихме Шарлот Никълсън с посиняло лице и още неизстинало тяло в багажника на понтиака.

Тони Никълсън и предполагаемата му приятелка Мара Кели не ни казаха нищо, освен че не били извършили нищо лошо и че нямали представа кои са застреляните мъже. Само това успяхме да узнаем от тях, преди колегите от ФБР да ги поведат към ареста.

По това време екипът вече беше значително нараснал — три коли от Бюрото, още автомобили от полицията на град Александрия, линейките от Бърза помощ, както и от хората на местния шериф. Веднага щом можах, позвъних на Бри, за да проверя как е при нея.

Едва тогава осъзнах, че телефонът ми е останал изключен от дълго време — откакто нахлухме в онзи частен клуб в окръг Кълпепър. Когато го включих, имах три съобщения по гласовата си поща — и трите от Бри.

Налегнаха ме лоши предчувствия.

Прослушах първото съобщение.

— Здравей, аз съм. Слушай, докторите са много загрижени за функционирането на бъбреците на Нана. Казаха, че съдържанието на течности в организма й не било нормално. Още нямат прогноза, но трябва да ми се обадиш. Обичам те.

Веднага се обърнах и тръгнах към колата ми, неуверен дали искам да чуя второто съобщение.

— Алекс, Бри се обажда. Питах за теб в Бюрото, но там никой май не знае къде се намираш. Нямам номера на телефона на Нед. Не съм сигурна какво друго да направя. Нана не е добре. Надявам се скоро да си дойдеш.

Затичах се, но третото съобщение ме накара да застина.

— Алекс, къде си? Никак не ми е приятно да запиша това на телефона ти, но… Нана изпадна в кома. Веднага се връщам при нея, така че повече няма да можеш да се свържеш с мен. Ела тук колкото се може по-скоро.

Срещата, започнала в Уан Обсървейтъри Съркъл 6 6 Официалната резиденция на вицепрезидентите на САЩ, в североизточната част на Вашингтон. — Б.пр. , беше донякъде неофициална. Основното в менюто за вечерята бяха варените раци. Присъстваха неколцина души от администрацията към Белия дом, от средното ниво на йерархията, със семействата си. Когато вицепрезидентът свали сакото си, за да остане само по риза с навити ръкави, всички мъже незабавно последваха примера му.