Джеймс Паттерсон - Високи залози

— Мислех си, че идеята да наемем някоя жена, не е много добра. Така ли е?

Нана ме измери с поглед, който красноречиво ми подсказваше: Видя ли? Не е толкова трудно да ме разбере човек.

— Така че… ще огранича заетостта си със служебните задължения и за известно време ще остана у дома при теб, Нана. Това е, ако искаш.

Нана засия.

— Толкова е мило, Бри. И го каза така тактично. Ето, това е грижа за здравето, с която съм напълно съгласна.

Аз, обаче, бях донякъде смаян.

— Ще ограничиш заетостта си? — попитах.

— Точно така. Ще бъда на разположение, когато се нуждаеш от мен единствено по случая с Каролайн, но останалите случаи ще предоставя на колегите си. О, Нана, забравих да ти покажа това . — Стана и взе от шкафа куп листове. — Разпечатах тези рецепти от интернет. Виж дали някоя от тях ще ти свърши работа. Както се случи. Искаш ли чай?

Докато Нана четеше рецептите, аз последвах Бри до печката. Достатъчно ми бе само веднъж да я погледна в очите, за да се досетя, че ще бъде грешка от моя страна, ако я попитам дали действително го искаше. Бри винаги правеше само това, което желаеше, имам предвид в добрия смисъл.

— Благодаря ти — тихо изрекох. — Ти си най-добрата жена на света. — Тя ми се усмихна, за да ми подскаже, че няма нужда от благодарности и че наистина е най-добрата от всички жени.

— И аз те обичам — прошепна ми Бри.

— Патладжани? — Нана вдигна един от листовете, които четеше. — Не можеш да направиш добре патладжаните без сол. Направо е невъзможно.

— Е, ще се постараем да измислим нещо — рече Бри и отиде да седне при нея. — Има още толкова много рецепти. Какво ще кажеш за пай с раци?

— Един пай с раци може да свърши работа — съгласи се Нана.

Стоях зад тях и само ги наблюдавах как си говореха. В този миг се чувствах истински щастлив и цялостен. Забелязах как Бри се наведе към Нана, докато двете се смееха. Интересен ми беше начинът, по който старата се доверяваше на Бри, все едно че бяха приятелки от много отдавна. Дано бог им позволи още дълго да бъдат заедно , рекох си аз.

— А какво ще кажете за ангелски кейк с шоколадова глазура? — предложи Нана и се усмихна дяволито. — Това фигурира ли, Бри, в твоя списък с добрите храни? Би трябвало.

Когато на следващия ден ми позвъни Нед Махони, приятелят ми от ФБР, никога не бих предположил, че обаждането му ще е свързано с убийството на Каролайн. По телефона ми каза само да се срещнем в ресторанта на Тайсън Корнър Сентър на Маклийн авеню. Ако някой друг би настоявал да се срещнем там, щеше да ми се стори странно. Но тъй като беше Нед, на когото вярвах безгранично, разбрах, че е изникнало нещо важно.

Нед бе свършил страхотна работа като шеф на базата на ФБР в Куонтико за обучаване на екипите за спасяване на заложници. Сега имаше още по-важна длъжност — надзор над всички агенти на ФБР по цялото Източно крайбрежие. Бяхме работили заедно, когато аз бях агент в Бюрото, както и по-наскоро, при един странен конфликт между корумпирани ченгета от силите за бързо реагиране и наркопласьори от Вашингтон.

Седнах на единия от белите пластмасови столове срещу Нед край оранжевата пластмасова маса, където той сърбаше кафето си.

— Тези дни съм много зает. Какво, по дяволите, искаш? — попитах го и се усмихнах.

— Хайде да се поразтъпчем — предложи ми той и ние станахме. — Аз също съм много натоварен. Между другото трябва да ти предам много поздрави от Мони Донъли.

— И ти поздрави Мони от мен. И така, Нед, какво става? Защо е цялата тази тайнственост в стил Джон льо Каре? — попитах го, когато излязохме от заведението и закрачихме с бърза стъпка.

— Зная някои интересни неща за Каролайн — съобщи ми той без никакви заобикалки. — Честно казано, Алекс, нямаше да говоря с теб за това, ако не беше твоя племенница. Цялата тази работа с всеки изминал ден става все по-подозрителна и по-опасна.

Спрях се пред някакъв магазин, на чиято витрина бяха струпани книги на Дейвид Седарис.

— Каква е цялата тази работа , Нед? Започни от началото. — Махони беше един от най-умните полицаи, които някога съм виждал, но се случваше информацията да циркулира прекалено бързо в мозъка му.

Той отново закрачи напред, без да престава да оглежда мола. Започваше да ми действа на нервите.

— Изпратили сме екип за наблюдение на едно място във Вирджиния. Частен клуб. С много сериозни подозрения за опасна дейност. Говоря, Алекс, за хора, които могат да правят каквото си искат с такива като нас — при това не само по един начин.