Джеймс Паттерсон - Високи залози

Когато вратата на стълбата към мястото за паркиране на долния етаж се отвори, двете момичета се изправиха и се заеха да пооправят тоалетите си.

Тялото на Никълсън се напрегна, докато наблюдаваше как Зевс влиза в стаята. Изглеждаше като всеки друг клиент, с безупречния си син костюм, с кожено куфарче в ръка, преметнал през ръка светлокафяво палто.

С изключение на едно — Зевс носеше маска. Винаги. Черна. Като на палач.

— Здравейте, дами. Много сте красиви. Много сте мили. Готови ли сте за мен?

Това бе всичко, с което всеки път започваше.

Както и тонът, който използваше — прекалено дълбок, за да бъде истинският му глас.

Още една маскировка.

Кой се криеше под маската на това извратено, властно, богато копеле?

През тесните процепи на маската си Зевс огледа изучаващо двете момичета и си помисли, че са великолепни, достойни дори само да ги гледаш. Едната беше висока, с дълга черна коса и алабастрова кожа. Другата беше по-ниска мургава красавица, вероятно от латиноамерикански произход.

Очевидно бяха инструктирани да не му задават въпрос за маската. Беше им забранено да го разпитват кой е той или каквото и да е за личността му. Това беше великолепно — настроението му не можеше да е по-добро.

— Мисля, че ще си прекараме добре тази нощ — заговори Зевс. Това бе всичко, което им бе нужно да знаят засега, пък и самият той още нямаше представа как ще протече нощта, освен че беше изцяло под негов контрол. В края на краищата нали беше всемогъщ като Бог.

Те възприеха думите му като подкана да се поотпуснат и разприказват. Представиха се като Катрин и Реката.

— Мога ли да ви поема палтото? — попита Катрин и някак си съумя да го изрече съблазнително. — Да ви предложа нещо за пиене? Какво бихте желали? Имаме всичко.

— Не, благодаря. Засега се чувствам много добре. — Държеше се учтиво, но определено сдържано, дори странно. Например никога не докосваше нещо извън спалнята. Хората му го знаеха и щяха да действат съобразно с това.

— Нека да започваме — продължи той. — Между другото, вие сте най-красивите момичета, които някога съм виждал. Не зная коя от вас е по-хубава.

Всичко в спалнята беше подготвено както се полагаше. Прозорците бяха със спуснати завеси. Имаше бутилка с водка „Сива гъска“, неотворена кутия с латексови ръкавици върху нощното шкафче и нищо друго — никакви украшения или джунджурии, никакви килими, никакви завивки, освен една солидна гумирана подложка, покриваща матрака.

— Това е интересно — отбеляза Катрин, като седна на леглото и прокара ръка по него. — Декорът е като избран от онази фирма — „Ръбърмейд“, за гумирани продукти.

Зевс не благоволи да коментира забележката й.

Първо нареди на двете момичета да се съблекат, после свали дрехите си, с изключение на маската. Сгъна ги в шкафа, така че да може да напусне клуба спретнат и чист, както пристигна.

Накрая отвори чантата си.

— Сега, момичета, ще ви завържа — каза той. — Няма нищо страшно. Казали са ви за това, нали не греша? Чудесно. Някоя от вас правила ли го е досега с белезници?

По-срамежливата, Рената, поклати отрицателно глава. Ала Катрин го изгледа предизвикателно и кимна:

— Веднъж или два пъти. Но знаеш ли какво? Още не мога да се науча да бъда добро момиче.

— Не прави това, Катрин — смъмри я той. Тя го погледна, сякаш не разбираше какво й се говори. — Не се преструвай заради мен и не играй роля. Моля те. Просто бъди себе си. Мога да доловя разликата.

Преди някоя от двете да изтърси още някаква глупост, той им подхвърли върху леглото чифт белезници.

— Моля, сложете си ги. Искам да споделя с вас това, което ми харесва. По една белезница за всяка.

Докато момичетата си поставяха белезниците, той си надяна ръкавиците и извади останалото от чантата си: още два чифта белезници, ново руло дебело въже, две червени гумени запушалки за уста с черни кожени ремъци.

— Само легнете по гръб — нареди им и се зае първо с Рената. Сега видя нещо интересно в очите й, като надигаща се тревога, като зачатък на страх.

— Подай ми свободната си ръка — нареди й той. После закопча китката й с белезниците към страничната колона на леглото. — Благодаря ти, Рената. Ти си много сладка. Обичам покорните жени. Те са моята слабост.

Когато заобиколи леглото откъм другата страна, Катрин леко повдигна вежди и разшири очи, но те бяха повече безизразни, отколкото изплашени.

— Моля те, не ни наранявай. Ще направим всичко, което пожелаеш, обещавам ти — промълви Катрин.