Джеймс Паттерсон - Високи залози

Мястото изглеждаше страхотно, с колони, високи колкото три етажа. От това разстояние облицовката му заприлича на варовик. Вероятно някога е била плантаторска къща. Отзад имаше стар хамбар, сега преустроен, както и още няколко постройки наоколо, всичките тази вечер тънещи в мрак.

— Ето че се задава още един.

Партньорът му, Томи Скуба, направи няколко моментални снимки с високоскоростен цифров фотоапарат, когато един виненочервен ягуар купе изскочи от гората. В последния момент Виланович успя да засече регистрационния му номер, преди автомобилът да свърне по овалната извивка пред фасадата на къщата.

— Улови ли го?

— Улових го — отговори гласът от слушалката. Командният център се намираше на сто и двадесет километра, във Вашингтон, откъдето следяха всичко в реално време.

Не се появи никакъв портиер. Новопристигналият сам паркира колата и натисна звънеца. Почти веднага му отвори една висока, разкошна на вид чернокожа жена в бляскава рокля. Усмихна му се и го пропусна вътре.

— Скуба, не отклонявай обектива от прозорците.

— Зная, зная. Правя най-доброто, на което съм способен, така че и Стивън Спилбърг да се гордее с мен. Този с ягуара трябва да е редовен посетител.

Виланович разтърка ръце и сведе лице, но продължи да следи обекта.

— Има ли шанс да се приберем по-рано тази вечер? Вече се сдобихме с повече, отколкото ни е нужно, нали?

— Няма начин — долетя командата начаса. — Искаме ви там до заминаването им.

Следващият залп от щракането на камерата на Скуба отново привлече вниманието на Виланович към къщата. Шофьорът на ягуара току-що премина зад прозорците по стълбището, с някакво момиче под ръка. Високо и чернокожо, но не беше жената, която му отвори вратата.

— Мили боже. — Скуба спусна камерата и спря звука в слушалките. — Видя ли й циците? Не мога да отрека, че малко им завиждам. Ето, надървих се…

— Недей. Случаят вече е в ръцете на ФБР — промърмори Виланович, докато още наблюдаваше празния прозорец. — Когато това място се срине, всичките тези ще пропаднат заедно с него.

Трябваше още веднъж да се срещна с доктор Енгълфийлд, преди да позволят на Нана да се прибере у дома. В тесния си кабинет на първия етаж на болницата „Сейнт Антъни“ тя изглеждаше много по-спокойна, по-сговорчива и човечна.

— Отстранихме течността от гръдния кош на баба ви и нормализирахме кръвното й налягане, но това е само началото. Двамата с нея трябва да бъдете бдителни. Реджайна не иска да си го признае, но е над деветдесет години. Това е сериозен проблем.

— Разбирам — кимнах. — Както и баба ми го осъзнава — независимо дали го вярвате или не.

Нана вече беше преминала на изцяло нов комплект от медикаменти — АСЕ-инхибитори срещу прогресираща сърдечна недостатъчност, диуретични стимулатори и сложна хидрализин-нитратна комбинация с доказана, макар и необяснима, ефективност тъкмо при пациентите от афроамерикански произход. Както и нова диета, без никаква сол и ежедневно следене на теглото, за да се контролира задържането на прекалено много течности в организма.

— Това е много силен комплекс и е доста трудно да се свикне веднага с него — обясни ми доктор Енгълфийлд с една от редките си полуусмивки. — При пациенти в нейното състояние неспазването на предписанията е основната причина за възникване на нови смущения в сърдечната дейност. Подкрепата на семейството е решаваща. В случая е критична.

— Повярвайте ми, ще направим каквото се изисква — уверих я. Дори Джени бе проучила старателно в интернет всичко написано за сърдечната недостатъчност.

— Освен това ви препоръчам да ангажирате някой да се грижи за баба ви, когато вие и жена ви отсъствате от къщата. — Енгълфийлд само веднъж се беше разминала с Бри в коридора. Аз не се опитах да я поправя. — Разбира се, може би баба ви няма да го приеме лесно. Подозирам, че точно така ще стане.

За пръв път от много време насам се усмихнах.

— Виждам, че сте се опознали една друга. Наистина, вече започнахме да го обмисляме.

Лекарката също се усмихна — макар и само за една десета от секундата.

— Реджайна е имала късмет, че е имала на кого да разчита, когато е припаднала. Би било разумно да се погрижите тя да има същия късмет, ако това се повтори.

Не бе трудно да се разбере защо Нана я бе кръстила Доктор Слънчице. Но ако се опитваше да ме изплаши, наистина успя.

С лекарката се изкачихме на горния етаж, за да видим заедно Нана. В края на краищата показателите й не навяваха опасения. Нима това не беше добре?