Джеймс Паттерсон - Високи залози

Точно сега бъдещият съпруг и сенатор се беше разположил в един от клубните фотьойли в апартамент А. Две от най-младите, най-красивите и най-малко опасните момичета, Саша и Лиз, бавно се разсъбличаха една друга върху леглото, докато една от новите, Ана, го обработваше старателно през памучните му боксерки, един от атрибутите на всяко юпи. Трите имаха вид на петнадесетгодишни, но всичките бяха на възраст, която ги предпазваше от преследване според закона за секс с малолетни. Деветнадесетгодишни, казано по-точно. Наскоро сдобили се с възможност за избягване на закона.

Никълсън докосна тъчпада за преместване на курсора, за да настрои изображението. Камерите бяха безжични, с автоматичен обзор на помещенията и регулиране на размера на образа, макар да бяха с размери колкото гумичките на краищата на моливи. Конкретно тази беше вградена в детектора за дим към противопожарната инсталация.

Един микрофон, не по-голям от главичка на кибритена клечка, бе свързан през тавана към полилея, висящ точно над леглото с кралски размери, където Саша сега се изправи, усмихвайки се безгрижно и подканващо.

Тя се разкрачи и възседна Лиз. И двете бяха останали само със скъпите си бижута, защото плътно прилепващите им черни коктейлни рокли отдавна се въргаляха запратени на пода.

Саша се протегна към нощното шкафче, отвори чекмеджето и измъкна един пластмасов фалос с телесен цвят. Вдигна го и го размаха силно, за да може Бенджамин Пейнтър добре да го огледа. Очите му се разшириха от възхищение.

— Искаш ли да го направя с Лиз? — попита го тя и му се усмихна с престорена скромност. — Харесва ми да го правя на Лиз. Наистина ми харесва да го правя на Лиз.

— Прекрасно е — изрече Бен с тон, с който би похвалил някой дребен чиновник във фирмата на баща си. — Подготви я за мен, Саша. А ти… — той отпусна ръка върху главата на Ана, когато тя коленичи пред него. — Ти просто се наслаждавай на твоята роля, Ана. Без да бързаш, с постоянство, ще спечелиш надбягването, прав ли съм?

— О, Бенджамин, не бих могла по друг начин. Толкова ми е приятно.

Господин Пейнтър се грижеше много усърдно да осигури превъзходен видеоматериал, върху който Тони Никълсън да може да поработи. Ала неговият добър приятел от тяхното следване в юридическия факултет на Нюйоркския университет — господин Темпъл Суитър, все едно че му подписа празен, непопълнен чек.

Суитър бе обработван от двете прелестни азиатки Мая и Джъстин в спа зоната. Мая лежеше по гръб в облицованата с фаянс вана, като задничето й, заедно с малките й красиво оформени крака се гърчеха във въздуха, докато Суитър бясно я чукаше. Имаше вид като да се наслаждава, което си беше съмнително, защото Мая и Джъстин от доста време си живееха заедно и си бяха двойка — наскоро оженени в техния роден щат Масачузетс.

От Джъстин сега всъщност се искаше само да се облекчи. Застана над Суитър, с леко огънати колене, уловила с ръце монтираната към тавана тръба, и остави природата да свърши своето върху раменете и гърба на клиента.

Суитър, колкото повече блъскаше, толкова повече се задъхваше, а гласът му се извисяваше с наближаването на кулминацията му.

— Точно така… Точно така… Само така, само така се чука, малката!

Отвратен, Никълсън присви очи и заглуши звука. Не му бе необходимо на всичкото отгоре да слуша точно сега тези идиотски дрънканици. По-късно през тази седмица щеше да подготви един добре изпипан видеоклип, с времетраене около тридесет секунди, за да бъде доставен в дома на господин Суитър. Придружен с внимателно подбрано съпровождащо обяснение, от онези, които винаги вършеха чудесна работа.

Защото колкото и да искаха тези мъже да си плащат, за да ги нашляпат в съботната нощ или дори само за да чукат някоя жена, която никога няма да ги пита за какво си мислят след това, Тони Никълсън знаеше, че те винаги — винаги — са готови да платят още повече за привилегията да запазят онези малки, мръсни тайни единствено за себе си.

Всички — освен Зевс.

— Какво имаме досега?

— Един тъмносин мерцедес „Макларън“, с регистрационен номер DLY 224, собственост на Темпъл Суитър.

— Адвокатът?

— Предполагам. Кой друг? От онези типове, които изкарват повече пари от господ.

Карл Виланович отпусна видеокамерата и силно разтърка очите си. Бяха му се насъбрали три поредни нощи да дежури в горите край „Блаксмит Фармс“, та беше силно преуморен и здравата премръзнал.

Разгъна триножника от багажа си и монтира видеокамерата отгоре, за да си отдъхне за малко. На екрана на оставения до него лаптоп се появи изображение, което той увеличи, за да намали мащаба и да обхване цялата фасада на къщата.