Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

После всички дружно си поеха дъх.

Йоаким внимателно плъзна нокът под ръба на свитъка и сряза червената восъчна капка, с която беше запечатан. Разгъна пергамента и дълго се взира в написаното.

Клийна се приближи и също надникна. Не можа да разчете красиво изписаните думи. Най-отдолу бяха изредени девет имена.

— Какво пише? — попита Олимпия.

Йоаким неохотно поклати глава.

— Не знам. Не мога да го прочета. — Раменете му увиснаха леко.

Лурдс понечи да каже нещо, но се отказа и замълча. Облиза устни и без да отделя очи от свитъка, попита:

— Може ли?

Йоаким въздъхна отчаяно.

— Разбира се. — И подаде свитъка на Лурдс.

Клийна се приближи до професора, привлечена от неумолимата загадка. Почуди се какво ли ще правят, ако Лурдс каже, че и той не може да разчете документа. Гласът на Севки прозвуча напрегнато:

— Имате проблеми?

— Какви проблеми? — попита Клийна.

— Вече не сте сами в подземията.

Жилищна сграда „Стоунгус“

Квартал Зейтин бурну

Истанбул, Турция

19 март 2010

— Какво искаш да кажеш?

Адреналинът на Севки се покачи, докато гледаше монитора пред себе си. Беше „хакнал“ охранителните камери около „Света София“ още щом разбра, че Клийна и останалите се запътват натам. Направи го по рефлекс.

Незаконното проникване в охранителната система изпълняваше две цели. Първо, осигуряваше му зрително присъствие в района. Второ, така можеше да разбере, ако някой друг опита да влезе в системата. И в двата случая щеше да има време да ги предупреди.

На екрана три джипа стояха встрани от главния път. Камерите не бяха върхът на техниката, но бяха достатъчно добри, за да следи движенията на мъжете. Един от тях обхождаше периметъра и се връщаше на същото място отново и отново.

Явно бяха обучени за това.

— Мисля, че пичовете, на които се натъкна в университета, пак са тук — каза Севки на Клийна.

— Къде са?

— В околността на църквата.

— Значи не са долу — отвърна Клийна.

Севки видя как от устройството, което държеше един от мъжете, проблесна светлина.

— Не бих се обзаложил за това — отвърна той. — Разнасят разни апаратури и обикалят по определен начин. Сякаш търсят нещо.

— Нас ли?

— Или друг отряд, който е слязъл в подземието. — Безпокойството му растеше. — Взехте свитъка. Ако питате мен, време е да се омитате оттам.

Преди Клийна да успее да отговори, гръмна тътен на мощна подземна експлозия.

Крипта на старейшините

Подземието на „Света София“

Истанбул, Турция

19 март 2010

Лурдс се взираше в разгънатия в ръцете му свитък. Ръкописът му се струваше познат и той беше сигурен, че е виждал същия върху един от документите в книгата. Когато се работи с ръкописи, а не с каменни надписи, почеркът на автора често се различава по стилизацията, размера на буквите и разположението им върху документа.

Това, че авторът можеше да е един и същ, беше важно. Помагаше да се датира документът. Но Лурдс не можа да разчете последния ред. Някои от думите изглеждаха познати, но имаше нещо сбъркано в контекста и той не можеше да разбере значението на изписаните върху велена 8 8 Фина гладка хартия, която имитира пергамент. — Б.пр. думи.

Примирявайки се с поражението, Лурдс вдигна поглед към разтревожените лица около себе си. Преди да успее да каже нещо, Клийна извади пистолета си и монасите до нея отстъпиха назад и се пръснаха.

После оглушителен взрив разтърси помещението. Скална отломка се търколи от спираловидната стълба, последвана от облак прах, който обгърна помещението.

Докато гърмежите от експлозивите отеква наоколо, Екарт стисна здраво пистолета си и малкото фенерче, което носеше. Прах покри езика и запуши ноздрите му. Дъхът му се спря в гърлото.

Когато освети стената, видя, че взривовете са разрушили тайната врата и са напукали стените от двете й страни. Малко по-навътре една скала затваряше наполовина разкрития тунел.

Екарт надникна през мерника си, но не видя движение. Махна на един от хората си и посочи входа. Мъжът веднага прекрачи и заслиза по стъпалата надолу. Екарт тръгна след него, стиснал пистолета с две ръце. Останалите го последваха един по един.

Само след няколко стъпки натрупани отломки запушваха стълбата. Парче скала се бе търкулнало и заклещило, препречвайки пътя им.

Екарт изруга лошия си късмет, прибра пистолета в кобура и си сложи ръкавиците.

— Трябва да разчистим отломките.