Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Направо прекрасно — измърмори той.

Клийна последва Олимпия в тунела. По заповед на Йоаким останалите монаси бързо скочиха вътре.

— Колко е дълъг тунелът? — попита Лурдс.

— Около петстотин метра — отвърна Йоаким.

— Едва ли някой го е използвал през последните осем века?

Йоаким се спусна в гроба.

— Не. Не сме имали повод да бягаме от криптата досега.

„И сигурно не трябва да питам накъде води“, помисли си кисело Лурдс.

— Знаеш, че от земетресенията тунелът може да се е сринал някъде по пътя.

— Надявам се да не е така. — Йоаким погледна към стълбата, от която се посипаха още камъни. — Професоре, сестра ми винаги е твърдяла, че сте интелигентен човек. Ако смятате, че имате по-гол ям шанс да оцелеете тук, останете. — Той легна по корем и пролази в тунела.

— Може да запушат тунела след нас — изтъкна Лурдс. — Ако и отпред е преграден, ще сме в гробница.

Явно Йоаким си пазеше дъха за лазенето.

Лурдс изруга, когато осъзна, че се страхува повече от това да не изгуби загадката, отколкото да остане погребан под земята. Скочи в гроба, легна по корем и се промъкна в тунела.

Жилищна сграда „Стоунгус“

Квартал Зейтин бурну

Истанбул, Турция

19 март 2010

Севки седеше на ръба на стола си и се опитваше да улови лицата на мъжете, които дебнеха около „Света София“. Когато успя да се сдобие с изображения на всичките, той се обърна към друг монитор и им изряза главите, като избираше кадри с пълен анфас или профил.

Софтуерът му беше уникален, смесица от високотехнологични правителствени програми за обработка на изображения, снабдена със специално добавен от него код. Когато не разполагаше със снимка в анфас или профил, я преобразуваше, променяше ъгъла и оставяше програмата да запълни празните места. Не беше идеална, но той беше открил, че му върши добра работа.

Често го наемаха да наблюдава предаване на откуп или размени, за да няма изненади. Или да заснеме кой е бил там, за да отмъстят при нужда.

Щом като изображенията добиха желания вид, той ги пусна в международни системи за разпознаване, в които беше проникнал незаконно. Знаеше, че вероятно ще изгърми някоя от задните врати, които беше изградил в системата, защото качваше осем лица едновременно.

Този път някой щеше да го хване. Надяваше се само да успее да се измъкне с нужната информация, преди това да е станало.

Докато програмите вървяха, той следеше връзките, за да разбере кога защитната стена ще открие фалшивата му самоличност. Едновременно с това наблюдаваше района на църквата. Мислите му бясно препускаха.

Свитък. Заровен и изгубен от стотици години. Колко ли струваше подобно нещо? Въпросът бръмчеше из ума му, но той вече знаеше отговора: достатъчно, за да те убият.

Връзката с Клийна прекъсваше заради камъните наоколо и заглушаващите устройства на преследвачите й. Стържещото дишане, ругатните от време на време и виковете от болка показваха на Севки, че тя е още жива и бяга.

Първото лице замръзна върху монитора, беше разпознато.

От текста под него Севки научи, че мъжът е Корлис Бейкър, сержант от морската пехота, убит по време на сражение в Ирак преди шест години. Бейкър имаше няколко награди за храброст.

После и вторият беше разпознат. Името му беше Закари Стилсън. Също загинал в Ирак преди шест години. Странното беше, че бе убит по време на същото мероприятие, което беше отнело живота и на Корлис Бейкър.

Третият мъж Хенри Марстарс, пак морски пехотинец, бе загинал в същата битка.

Предупредителна икона се появи на екрана и Севки разбра, че е разтревожил пазвантите от другия край на нелегално установената от него връзка. Остави след себе си миш-маш от глупости и фалшиви следи, в случай че успееха да го проследят — което изглеждаше съмнително, — и излезе от сайта.

Облегна се в стола си и с изненада установи, че е плувнал в пот. След ровене в американските военни или корпоративни бази данни винаги беше вир-вода. Тези организации имаха навика да наемат таланти като него.

Независимо колко любопитно или финансово изгодно можеше да бъде, Севки не желаеше да изгуби дома си. Беше се трудил здраво, за да купи сградата, и му беше добре тук.

Но беше и играч. А ръкавицата беше хвърлена от „призраците“, които в момента обикаляха около „Света София“.

Продължаваше да следи положението около църквата, но отвори нов прозорец на друг екран и започна да търси данни за военната операция в Ирак. Обожаваше конспирациите.