Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Можеш ли да говориш? — прошепна Севки в ухото й.

Клийна сложи ръка пред устата си и прошепна:

— Не.

— Чувам разговора през слушалката ти. Иска ми се да имахме видеовръзка. Това е адски готино.

„Ако обичаш стари неща и тъмни места“, помисли си Клийна. Едва овладяваше клаустрофобията, която я обхващаше. Всеки нерв от тялото й крещеше да се маха оттам.

— Знаеше ли нещо за това? — попита Севки.

— Не.

Един от стоящите наблизо монаси явно я чу да говори, защото се извърна да я погледне. Клийна се закашля леко и се потупа по гърдите.

— Прах — рече тя.

Монахът кимна и се извърна.

— Уф! — обади се Севки. — Извинявай. Отнесох се.

По-голямата част от хоросана лежеше на пода в краката на Лурдс. Всички фенерчета осветяваха мястото на действието. Лурдс спря и бръкна в отверстията, които беше издълбал, за да хване камъка.

— Не чувам удари вече — обади се Севки. — Свитъкът там ли е?

Клийна не му отговори, изпитваше същата смесица от вълнение и любопитство, обзела и него. За миг тя надделя над страха й от затворени пространства.

Лурдс се помъчи да освободи камъка, но той не помръдна. Залови се отново на работа с лоста. Единственият звук, който се чуваше в помещението, беше стърженето на лоста по камъка и тежкото дишане на Лурдс. Всички останали явно сдържаха дъха си. Професорът опря лоста в камъка над този с надписа и го напъна.

Пукането прозвуча като пистолетен изстрел в криптата.

— Да знаеш — обади се Севки, — че в този момент във филмите на ужасите мъртвите се надигат, за да защитят съкровището си.

Клийна погледна към деветте гроба в пода на помещението. Нищо не помръдваше. „Благодаря ти за идеята, Севки. Сякаш не е достатъчно страшно да те преследват убийци от плът и кръв“.

Лурдс остави лоста, опря коляно в стената и сграбчи камъка с две ръце.

— Успя ли? — попита Олимпия.

— Мисля, че да. Не можах да стигна до хоросана отзад. Камъкът е по-дълъг, отколкото предполагах. — Мускулите на ръцете му се изопнаха от усилието.

Камъкът се отдели от стената със стържене. Никой не продума. Лурдс внимателно постави камъка на пода и надникна в тъмната кухина.

— Трябва ми фенерче, моля!

Олимпия му подаде своето.

Легнал по корем, Лурдс прокара лъча на фенерчето по дупката в стената.

— Какво правиш? — попита Йоаким.

— Искам да се уверя, че старейшините не са оставили гадни изненади отзад.

— Не биха го направили.

— Може и да са го направили, ако са смятали, че някой би могъл да ни изпревари. — Доволен, той бръкна в дупката, но Клийна видя, че тялото му още е напрегнато. Ръката му потъна много по-навътре от мястото, запълнено от камъка.

— Откри ли го? — попита Севки.

Клийна наблюдаваше Лурдс и не му отговори.

— Предполагах, че ще има радостни възгласи — обади се пак Севки.

В този миг Лурдс невъзмутимо извади ръка от дупката. Стискаше кожен тубус със светлосив кръгъл восъчен печат.

Йоаким незабавно пристъпи напред и внезапното му раздвижване накара Клийна да посегне към пистолета на гърба си.

— Лурдс намери ли Свитъка? — попита Севки.

Йоаким протегна ръка към професора и попита:

— Може ли?

Лурдс се поколеба.

— Разбира се, — и с явна неохота постави тубуса в ръката му. — Моля те, внимавай!

Без да каже нито дума, Йоаким извади малко джобно ножче и пъхна върха му под печата.

— Внимателно — предупреди го Лурдс. — Не знаем как е увито. Восъчният печат може да е върху самия свитък!

Йоаким успя да отлепи печата, напъна леко и го отдели от мястото му. Обърна тубуса наопаки и изсипа съдържанието му върху дланта си.

Един-единствен свитък се плъзна в ръката му.

Лурдс се приближи, явно повече не можеше да стои настрани. Направи снимки на свитъка и от внезапните светкавици на фотоапарата Клийна я заболяха очите.

— Познаваш ли печата? — попита Лурдс.

— Да — прошепна Йоаким. — Отпечатъкът е от един от пръстените печати, които принадлежат на Братството на Свитъка на радостта.

— У вас ли е още пръстенът?

— Да.

— И това съвпада.

Йоаким кимна.

— Каква е емблемата? — попита Лурдс. — Четиримата конници ли?

— Да. Символизира края на света.

Останалите членове на Братството се събраха в кръг и започнаха да си шепнат. Клийна остана с впечатление, че много от тях са изненадани, че Свитъкът действително е намерен и че е това, което са очаквали да бъде.

— Дай да снимам печата — настоя Лурдс.

Йоаким държеше печата, докато професорът го заснемаше.