Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Защо мислиш, че зад камъка има нещо? — попита другият монах.

— Според вас само старейшините са знаели къде е скрит Свитъкът на радостта — рече Лурдс.

Монахът кимна.

— По време на разграбването на Константинопол през 1204 година монасите са знаели, че могат да ги разкрият и да откраднат тайната им — продължи Лурдс. — Били са наясно, че никой друг не знае къде се намира Свитъкът на радостта. Затова е трябвало да оставят послание. В тази крипта.

— Камъкът — обади се Олимпия.

— Точно така. — Лурдс избърса още кръв от устата си.

— Един от монасите издълбал върху камъка посланието, което не сте могли да разчетете.

— Твоят превод беше: „Трябва чужденец да прочете посланието, което оставихме след нас“, — рече Олимпия.

— Точно така. Какво ви говори всичко това? — Лурдс ги изгледа.

— Няма никакъв смисъл, казах го и преди — отвърна Йоаким.

— Защото нямаш вяра — отвърна Лурдс и побърза да продължи: — Защо чужденец? Защо някой извън Братството? Защо са написали посланието на език, създаден от самите тях, а не на такъв, който лесно би могъл да се разбере.

— Последното, от което се нуждаем, са още въпроси — намеси се Клийна.

Въпреки болката Лурдс не можа да се сдържи и се ухили.

— Това е логическа задача. Не става дума за вяра. Това място е тайно. Чужденци не идват тук. Не им е разрешено. — Той замълча. — Защо тогава би довел чужденец тук?

— За да види нещо, което човек, запознат с мястото, няма да види — отвърна Олимпия.

— Почти — отвърна й Лурдс. — Но се плъзгаш по допирателната.

— Говори смислено — заповяда нетърпеливо Йоаким.

— Добре, всичко е съвсем просто. — Лурдс ги погледна.

— Какво трябва да те е страх, че ще направи един чужденец?

Никой не отговори.

— Чужденецът няма да почита ценните за теб неща.

— Лурдс посочи стената. — Като този камък. Ти виждаш ценна реликва, свързана с много тъжна, много ужасяваща история. Може би така е изглеждала дори на деветимата мъже, отдали живота си, за да я опазят. Но знаеш ли аз какво виждам?

Въпросът му отново беше посрещнат с мълчание.

— Това, което аз виждам — заяви Лурдс с драматичен тембър, — е просто първото послание. Или може би второто. Зависи дали смяташ изкуствения език за първото послание, оставено от старейшините.

— Твърдиш, че старейшините са извадили този камък от стената и са сложили Свитъка на радостта зад него, така ли? — попита Клийна.

— Не, не твърдя.

Раздразнение изостри чертите на Олимпия. Тя кръстоса ръце и изгледа професора.

— Томас, нищо не разбирам.

— Добре, ще повторя — рече Лурдс и започна да отбелязва на пръсти. — Първо, старейшините е трябвало да използват това, което е имало в помещението, и се нуждаели от нещо, което нямало да бъде закачано, но се надявали да бъде забелязано. Трябвало да оставят послание къде може да бъде намерен Свитъкът на радостта. Затова избрали камъка. Посланието за чужденеца било нужно, защото никой от вас нямало да дръзне да оскверни това място.

— В това има смисъл — съгласи се другият монах.

— Второ, изкуственият език сигурно е свързан със Свитъка на радостта. Може би целият е написан на изкуствен език, създаден от Йоан от Патмос. Вероятно надписът е нещо като розетски камък. Ключ, който да ни помогне за превода.

— Малко вероятно е — отвърна Олимпия.

— Те са били отчаяни и са разполагали само с това, което е било вътре в помещението. Оставили са две следи, събрани в едно, и двете трябвало да отведат до третата.

— Томас е прав, Йоаким — тихо рече Олимпия. — Никой от вас не би докоснал камъка.

— Защо да не използват друг камък? — попита Йоаким. — Защо си толкова сигурен, че заради глупостта ти няма да съборим цялото помещение?

— Защото и те не са искали да съборят цялото помещение — отвърна Лурдс. — И не са искали следата да бъде премахната от Братството. Сигурен съм, че не са възнамерявали Свитъкът на радостта да остане изгубен толкова дълго.

Йоаким огледа камъка и стената, като удряше с лоста по бедрото си. Накрая го подаде на Лурдс.

— Когато всичко приключи и откриеш грешката си, ще върнеш камъка обратно.

Лурдс срещна погледа му, без да трепне.

— Когато всичко свърши и открия, че съм прав, ще върна камъка обратно и никой няма да разбере, че съм го вадил.

Йоаким прекоси стаята и напъха ръце в джобовете на панталоните си. Приличаше на осъден на смърт.

Лурдс събра цялата си смелост и се съсредоточи върху камъка на стената.

Клийна наблюдаваше с все по-нарастващ интерес как Лурдс изстъргва хоросана около камъка. Парченцата се събираха на купчинки на пода пред професора.