Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— До заточението на Йоан на остров Патмос.

Това признание стъписа Лурдс за миг, защото разбра колко много сведения има буквално на ръка разстояние от него.

— Може ли? — Той посочи към рафтовете.

— Тези ръкописи не ни казват нищо за местонахождението на Свитъка на радостта.

Без да продума, Олимпия се приближи и свали една от книгите. Разгърна я предпазливо, сякаш можеше да се разпадне в ръцете й.

— Държал си ги тук през цялото време, Йоаким? — Гласът й беше приглушен и напрегнат от благоговение. — Знаеш ли какво бих дала, за да мога да ги изуча? Знаеш ли какви сведения вероятно се съдържат в тези ръкописи?

— Братята са писали само благословии към Господ — отвърна Йоаким. — Татко не искаше да стана библиотекар. Накара ме да пазя Свитъка на радостта. Монасите не са се занимавали с мирския свят.

— Това няма значение. — Олимпия внимателно прелистваше книгата. — Всеки досег с външния свят, който са имали извън това място, се е запечатал в тях. Независимо какво мислиш, отделни факти от някогашния живот са намерили отражение в някои пасажи от книгите. — Затова днес археолозите изучават литературата от миналото. — Лурдс се приближи и застана зад Олимпия. — Допреди няколко години изучаването на романи, поезия и други художествени произведения за исторически подробности не се признаваше за сериозна наука. — Виж това, Томас. — Олимпия продължаваше да разгръща страниците с все по-голямо възхищение.

Лурдс се чувстваше по същия начин и беше напълно захласнат по спретнатите ръкописни редове по страниците. Книгата в ръцете на Олимпия беше написана на старогръцки и описваше подробно еднодневно пътуване из остров Патмос на нов монах.

— Можеш ли да си представиш какво познание се крие в тези страници? — прошепна Олимпия.

— Мога. — Лурдс погледна през рамо към Йоаким. — Има ли хроники, написани от Йоан от Патмос?

— Не. — Гласът на Йоаким беше рязък. — Професор Лурдс, трябва да ви напомня, че дойдохме тук, за да открием Свитъка на радостта. Нямаме време за губене. Вече знаете, че и други хора го търсят.

Ядосан, Лурдс преглътна любопитството си.

— Може би сте пропуснали нещо в тези книги. Ако открием ръкописите на монасите от времето на Константин, може да научим повече за местонахождението на Свитъка.

Йоаким присви очи.

— Преди малко ми казахте, че можете да намерите Свитъка, като видите камъка, откъдето е взета натривката. Така ли беше?

Лурдс кимна неохотно.

— Камъкът е ето там. — Йоаким насочи фенерчето към ъгъла на стаята.

Въпреки яркия халогенен лъч Лурдс трябваше да се напрегне, за да забележи издълбаното върху камъка. Резбата беше умела и прецизна, дело на истински майстор. Ако Йоаким не му беше показал камъка и ако светлината не падаше точно под такъв ъгъл, никога нямаше да го забележи.

Любопитството да провери хипотезата си го откъсна от рафтовете с ръкописи, изпълнени с мислите на мъжете, които бяха следвали последните заръки на Йоан от Патмос.

Съдбата на света, напомни си Лурдс и се стегна да продължи. В края на краищата не мислеше, че ситуацията ще се окаже толкова важна, но вероятността да открие документ, написан от един от дванайсетте апостоли на Христос беше вълшебен еликсир, който караше кръвта му да пее. Прекоси стаята, свали раницата си, сложи я до стената и коленичи пред камъка.

Прокара пръсти по издълбания надпис. Дълбочината не беше повече от милиметър. Бръкна в раницата си и извади подложка с листове и пособия за писане.

Майстор каменоделец беше строил стената. Камъните бяха различни по големина, но умело зазидани един до друг. Лурдс прокара ръка по стената. Беше много гладка, майсторът явно бе полирал камъка. Нямаше нито една грапавина.

— Много време е отишло за построяването на това място — рече Лурдс.

— След като се заклели да пазят Свитъка на радостта, братята не го напуснали повече. — Йоаким коленичи до него.

— Това е много голяма цена.

— Знам.

— Замислял ли си се какво ще правиш, ако — когато намерим Свитъка на радостта?

— Ще го пазя.

— Дори това да значи, че ще прекараш остатъка от живота си, заключен в помещение като това?

Йоаким не се поколеба.

— Дори и така да е.

Лурдс нагласи един празен лист върху камъка.

— Какво правите? — попита Йоаким.

— Свалям натривка. — Лурдс избра парче въглен от кутията и започна внимателно да търка върху хартията. Издълбаният върху камъка надпис взе да се появява.

— Защо?

За да го съпоставя с този в книгата. Правили ли сте го?