Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не сме дошли да разглеждаме забележителности — обади се Олимпия.

— Разбира се — отвърна Лурдс. Не бяха говорили много през последния час, докато Йоаким ги водеше през подземната плетеница от тунели.

Продължителната липса на разговор притесняваше професора повече, отколкото вървенето в мрака. Напрежението доловимо нарастваше. Въпреки че той се беше доказал като преводач, Йоаким и другите монаси не бяха особено щастливи, че трябва да разкрият тайните си пред външен човек. Може би от гордост, но Лурдс усещаше, че има и известна доза страх.

Не можеше да се застави да повярва, че съдбата на света зависи от свитък на две хиляди години, който можеше да се окаже непреводим.

„Или пък предсмъртните брътвежи на един луд“, помисли си той.

Въпреки това беше — може би — малко уплашен. Не беше суеверен. Не съвсем. Обаче през годините беше виждал неща, които го бяха накарали да се замисли. Никога не бе очаквал изгубената Атлантида да бъде намерена, още по-малко пък самият, той да се разхожда из легендарните земи.

Но се беше случило.

— Разкажи ми за цистерната — подкани го Клийна.

Олимпия, която вървеше пред него, изсумтя гневно и изруга.

Лурдс нямаше нищо против.

— Днес цистерните са по-известни като Цистерната на базиликата, както били кръстени от самото начало. — Говореше съвсем тихо, но гласът му пак отекваше. — Турците ги нарекли Йеребатан Сарай, което означава „потъналият дворец“ и Йеребатан Сарнаджъ, което пък означава „потъналата цистерна“. В действителност не сме далеч от истината. Цистерната била построена близо до „Света София“.

— След като е потънала, значи е под земята.

Лурдс се провря през един съвсем тесен участък и продължи:

— Точно така. И е свързана с построяването на църквата. Била изградена под Стоа Базилика, обществен площад, използван от всички. Императорът разпределял дажбите вода по време на суша, но иначе хората можели да идват и да ползват толкова, колкото имали нужда.

— Предполагам, че по време на суша императорът не бил толкова щедър.

— Не, не бил.

— Щом като цистерната е била близо до двореца, това означава, че гвардейците му са можели лесно да я завардят.

— Да.

— Константин е пробутал идеята за цистерната на народа, като казал, че е за общото благо, после си я прибирал обратно, когато имало нужда. Близостта до двореца само улеснявала нещата.

— Предполагам — отвърна Лурдс. — Но така по-лесно можела да бъде отбранявана, когато градът бил обсаждан. Мисля, че по-скоро това е била първоначалната идея. Не знам Константин някога да е пречил на хората да черпят вода, но градът бил завладяван и плячкосван неведнъж. — Помисли си обаче, че коментарът й отразява точно начина й на мислене.

— Колко голяма е цистерната?

— Най-голямата в Истанбул. Както казах, Константин построил цистерната, но Юстиниан я разширил след бунта Ника през 532 г. сл.Хр. Дълга е близо 170 метра, широка 70 метра и дълбока 10 метра.

— Голям плувен басейн — отвърна Клийна.

— Когато я напълнели, събирала почти милион и триста хиляди кубика вода. Освен това има повече от триста мраморни колони, които поддържат тавана на цистерната. Приличат на дъсчена ограда. Интересното е, че в цистерната има две глави на Медуза?

— Глави на Медуза ли? На онази жена с коса от змии, която превръщала с поглед хората в камък?

— Да — потвърди Лурдс. — Същата Медуза.

— Звучи малко странно християнски император да я сложи в цистерната си, не мислиш ли?

— Съществуват догадки относно поставянето на главите на Медуза. Едната е сложена на обратно, а другата лежи настрани. И двете поддържат колони. Някои историци смятат, че Константин просто си е служил с подръчни материали за строежа на цистерната. Смята се, че главите били отмъкнати от римска сграда.

Олимпия спря толкова рязко, че той се блъсна в нея.

— Ако внимаваше — скара му се тя, — това нямаше да се случи.

— Най-искрените ми извинения — каза Лурдс не кой знае колко искрено. Знаеше, че тя се дразни най-вече на вниманието, което той обръщаше на Клийна. — Защо спряхме?

— Защото пристигнахме. — Йоаким освети с фенерчето си стената отдясно. Пред него тунелът се разделяше под формата на буквата Y и продължаваше в два тъмни прохода.

Лурдс размаха фенерчето си в двата тунела, но не видя видима разлика между тях.

— Накъде?

— Насам. — Йоаким се облегна на стената, натисна няколко камъка и се чуха тихи изщраквания. Лурдс постави ръка на стената и усети вибрациите, докато Йоаким отместваше голяма част от нея, за да могат да минат.