Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— И никой не е видял тези хора?

— Не. Принц Халид е открил следа, която води до шиитски екстремисти.

— Екстремисти ли са?

Уебстър се приближи до бюрото, където беше отворен лаптопът му.

— Според ЦРУ са такива. — Погледна лицата на екрана.

Екарт и хората му бяха открили „шиитските терористи“ преди близо месец. Те всъщност бяха шиитски бизнесмени, които работеха в Икономическия град. По време на наблюдението им Екарт беше изпратил снимки на Уебстър, който на свой ред беше платил на един хакер да ги вкара във файловете на Лангли. За една нощ те се превърнаха в терористи, но това не беше разкрито до нощта, в която „убиха“ саудитския крал и неговия първороден син.

— Знаели сме за тези хора? — попита Уегънър.

— Да, Майк, но не сме знаели, че ще направят такова нещо.

— Или че ще го направят толкова добре.

— Така е. — Уебстър отпи от уискито си — бърбън от Тенеси, пиеше го чисто. Огнената течност изгори гърлото му.

— Ако открием тези хора и докажем, че са отговорни, мислиш ли, че принцът ще се задоволи само с тяхната плът?

Уебстър наблюдаваше боевете по телевизията. Още новини, повечето директно свързани с насилието в Саудитска Арабия, се нижеха в лентата отдолу.

Броят на жертвите растеше с всяка минута.

По един от новите новинарски канали беше застрелян журналист на мястото на събитията. Операторът го засне изцяло, после хукна да търси прикритие. Съдейки по бързото въртеливо движение на камерата и внезапното й приземяване, Уебстър реши, че едва ли е успял.

— Не става дума само за принц Халид и баща му — рече Уебстър. — Вече не. Дори да успеем да укротим принца, мислиш ли, че шиитите вече ще отстъпят.

— Не, но може да започнем мирни преговори.

— Понеже досега свършиха хубава работа. — Уебстър остави сарказма да прозвучи в гласа му.

— Трябва да направим нещо. Ако положението в Близкия изток стане на пух и прах, Съединените щати вероятно няма да могат да устоят на икономическите санкции.

— Знам. Забравяш кой написа повечето от дипломатическите сценарии за Близкия изток, по които работим, откакто си президент.

— Не съм забравил, Елиът. Просто се надявах никога да не се стигне дотам.

Развълнувана усмивка се разля по лицето на Уебстър. Не бе очаквал, че ще се окаже толкова лесно, нито че президент Уегънър изобщо ще позволи отчаяните мерки, които бяха подготвили.

— Не сме готови, страната не е готова да се откаже от зависимостта си от петрола — спокойно рече Уебстър.

— Стивън Нейпиър е близо до намирането на решение. Но дори когато разполагаме с алтернативен източник на гориво, преминаването на Съединените щати към него ще отнеме време. Това е единственото, с което и двамата се съгласихме.

— Знам. Знам. И още съм съгласен. Просто не ми харесва докъде ни доведе.

— Не ни е довело, Майк. Не ние сме оставили американския народ без право на обезщетение. Халид го направи. Ако не го забравяш, това ще обърне гледната ти точка.

— Не съвсем, Елиът. Ако го направим, ще бъдат погубени много човешки животи.

— Ако не направим нищо, ще бъдат погубени много човешки животи. Това няма как да се избегне.

Уегънър мълчеше.

— Американският народ, нашият народ, разчита да постъпим правилно — рече Уебстър. — А не е правилно да позволим на принц Халид да ни остави на сухо или да започне религиозна война, която може да опустошава Близкия изток с години, ако не и с поколения.

Уегънър не отвърна нищо от другата страна на линията.

— Да ги оставим да се бият, за каквото си искат тук — продължи Уебстър. — Правят го, откакто първият е грабнал камък в ръка. Колкото и да се опитваме да ги цивилизоваме, никога няма да приемат някой, който не е един от тях.

— Но ако го направим, ако ние, господ да ми е на помощ, нападнем страната…

— Не нападнем, Майк. Само ще се погрижим целият свят да не бъде опустошен. Някой трябва да го направи. Иначе няма да имаме с какво да се топлим през зимата. Старците и децата ще замръзнат. Индустрията ни ще изпадне в рецесия. А тези хора не ги е грижа, защото винаги сме ги галили с кадифени ръкавици. — Уебстър постави празната си чаша върху перваза на прозореца. — Светът винаги ще е разделен на „нас“ и „тях“. Цивилизацията ни позволява само едно „нас“. Щом като тези хора не могат да бъдат цивилизовани, тогава значи се обявяват против цивилизацията.

— Това пак е голяма крачка. — В гласа на Уегънър потрепваше колебание.

— Геноцидът не бива да бъде допускан като отмъщение — рече Уебстър. — А точно това възнамерява да направи принц Халид. Такива са намеренията на всички страни тук. Отмъщение. Унищожение. Победителят получава всичко.