Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— На 10 януари, ако трябва да бъдем точни — добави той.

— Един от сините и един от зелените успели да се изплъзнат на охраната и избягали в тълпата, която се била събрала, за да протестира срещу обесванията. Разпънат между вътрешните размирици и преговорите с Персия, Юстиниан предпочел да замени смъртните наказания с доживотен затвор.

— Предполагам, че не им е харесало — рече Клийна.

— Не — съгласи се Лурдс. — Надбягвания с колесници се провеждали на хиподрума, който се намирал близо до двореца и Църквата на свещената мъдрост. Избухналото насилие по време на състезанията през деня прераснало в бунт, който траял пет дни и втората църква изгоряла до основи.

— И въпреки това Свитъкът на радостта си останал скрит — рече Йоаким.

— Скрит или изгубен? — попита го Лурдс.

— Само скрит. Но както казах. Братството решило да ограничи броя на хората, които знаели къде е скрит Свитъкът на радостта.

— Защо?

— Защото в града царял хаос. Пред портите имало врагове, по улиците — метежи. Страхували се, че ако някой разбере за силата на Свитъка и неговото местонахождение, нищо нямало да го спре, докато не го открие. Избраните вече никога не видели слънчева светлина.

— Това е лудост — прошепна Клийна.

Лурдс не възрази, но знаеше, че подобна практика се е срещала й по други места.

— В крайна сметка това ги погубило, нали? — попита Лурдс. — Само шепа хора знаели и те били на едно място.

— Направили всичко по силите си — отвърна Йоаким. — Мислели, че така е най-добре и най-сигурно.

— Братството просто не взело предвид Четвъртия кръстоносен поход — рече Лурдс.

— Май нещо не разбрах тук — обади се Клийна, — в кръстоносните походи не са ли се били християни срещу мюсюлмани?

— И да, и не — отвърна Лурдс. В началото Четвъртият кръстоносен поход бил замислен като нападение над мюсюлманския Йерусалим откъм Египет. Вместо това римокатолическата църква решила да нападне и ограби Константинопол. Обсадата и битките продължили пет години. Накрая по-голямата част от Константинопол била превърната в руини. По улиците имало хиляди убити, мнозина били прогонени от домовете си. Кръстоносците плячкосали всичко ценно.

— Но не взели Свитъка — тихо се обади Йоаким.

Лурдс го изгледа.

— Сигурен ли си?

— Светът още е цял и се върти около орбитата си, професор Лурдс. Затова съм сигурен. Попадне ли Свитъкът в неподходящи ръце, всичко познато ще изчезне. Обещавам ви.

— Какво се е случило със старейшините?

— Останали в тунелите под църквата. Пазачите им били убити, но те успели да се заключат в малко светилище. Умрели от глад и жажда, преди някой да успее да ги освободи. Много съкровища били намерени, или по-скоро би трябвало да кажа — били изгубени в тези тунели, където императорските войници се опитали да ги скрият, но Свитъкът на радостта останал.

За миг Лурдс се замисли върху всичко, което Йоаким му беше разкрил. После почука с показалец по книгата и попита:

— Откъде сте взели това?

— Повечето от документите в тази книга са написани, след като се разбрало, че старейшините са мъртви. Някои са копия на бележките, които те успели да напишат и оставят в една пукнатина на тавана на помещението, в което намерили смъртта си.

Въображението на Лурдс се изпълни с образи на изоставени монаси. Какво ли беше да стоиш затворен в гробница и да умираш от глад и от жажда?

А всичко, което трябва да направиш, за да бъдеш свободен, е да издадеш една тайна.

Лурдс не мислеше, че е способен на такова нещо. Но пък не мислеше, че е способен и да открадне книгата от Кайин и хората му.

— Дотук проявявах търпение, професор Лурдс, от уважение към стореното и преживяното от вас, както и заради сестра ми, която вярва във вас — каза Йоаким.

— Казах ти, ако някой може да го направи, това е Томас — рече Олимпия на турски.

— Английски — намеси се Клийна. — Говорете на английски заради бавноразвиващите се.

Олимпия повтори коментара си на английски, което накара Клийна да изсумти.

— Трябва да ми докажете, че можете да ни помогнете. — Мрачният поглед на Йоаким не изпускаше очите на Лурдс. — Можете ли?

Лурдс кимна.

— Мога, но първо вие трябва да сторите още нещо за мен.

Йоаким се облегна на стола и кръстоса ръце на гърдите си. Явно беше недоволен.

Без да му обърне внимание, Лурдс отвори книгата на страницата с натривката.

— Трябва да знам откъде сте свалили това.

Йоаким поклати глава.

— Там няма нищо.