Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Вие не сте открили нищо там. — Лурдс се облегна на стола си. — Аз ще открия.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Тази натривка е свалена от камък в помещението, където старейшините на Братството са загубили живота си, заради тайната на Свитъка на радостта.

Олимпия се обърна към брат си.

— Вярно ли е?

Йоаким не отговори, не сваляше очи от Лурдс.

— Йоаким?

Най-сетне той кимна.

— Там е бил намерен. Но вие просто отгатнахте.

Лурдс разлисти няколко страници назад и потупа отново текста.

— И това е една от страниците, които са били открити в помещението. Пак ли отгатнах?

Йоаким погледна страницата, после Лурдс.

— Откъде знаете това?

— Защото мога да разчета тази страница. — Лурдс се усмихна, щом видя, че очите на Йоаким се разшириха. — Искате ли да знаете какво пише?

Централен бизнес квартал

Икономическият град на крал Абдула

Саудитска Арабия

19 март 2010

Хотелският апартамент не беше нищо повече от снабдена с всички удобства затворническа килия. Уебстър го знаеше и не можеше да се помири с положението. Искаше да го напусне само за да докаже, че може. И може би искаше да предизвика принц Халид, за да види докъде би стигнал.

Пред вратата му нямаше въоръжени пазачи, но всички входове на сградата се охраняваха. Не се съмняваше, че стаята се подслушва. Ако беше на мястото на принц Халид, от стаята щеше да има и звук, и картина.

Затова използваше един от генераторите на бял шум на ЦРУ, за да заглуши телефонните си разговори.

През последните няколко часа се беше наливал с алкохол, за да се отпусне, и се беше утешавал с ласките на Вики Деанджело. За зряла жена тя беше трудно задоволима и щедра любовница. Той остана изненадан от това, но умът му беше съсредоточен върху очакваните размирици в Саудитска Арабия и заплахата, която се надигаше от Истанбул.

Накрая Вики се оказа същата като него. Щом бунтовете по улиците избухнаха, тя напусна леглото му и се върна в стаята при компютъра си, за да упражни контрол върху останалите й верни репортери в страната. От тях течаха новини, но войниците на принц Халид действаха бързо, за да ги открият и заглушат. Някои репортери вече бяха убити, но принц Халид не беше дал обяснения.

Уебстър стоеше до прозореца на балкона, зад гънките на пердето. Под нощното небе градът се простираше на идеални квадрати, някои осветени, други — не. Не всички нови квартали бяха снабдени с електричество.

Уебстър беше загасил лампите в стаята, чувстваше се по-удобно в мрака. Държеше мобилния телефон близо до ухото си, докато говореше. По улиците патрулираха въоръжени отряди, непрекъснато се движеха танкове.

В другия край на стаята оставеният без звук телевизор продължаваше да върти нелегално заснети кадри от Саудитска Арабия по „Дабълю Ен Ен Нюз“. „Фокс“, „Си Ен Ен“ и „Ем Ес Ен Би Си“ излъчваха горе-долу същите репортажи. Повечето от тях идваха от хората на Вики.

Принц Халид ненапразно беше обещал да премахне враговете от страната си. Минути след разговора с Уебстър спецотряди излязоха на улицата и започнаха да изселват шиити, предполагаеми шиити и шиитски симпатизанти от градовете. Много американски и европейски бизнесмени бяха изгонени от страната. Всеки, който имаше нещо общо с шиитите, трябваше да бъде изритан.

Беше започнало религиозно прочистване и отгласите от него набираха сила. Уебстър долавяше тътена наоколо като ревяща тъмна вълна. Нямаше да бъде укротена и той с нетърпение чакаше да види как ще се надигне.

Много от преследваните се отбраняваха, не искаха да изоставят бизнеса и богатството си. Някои от тях, може би дори повечето, биваха избивани. Другите бяха прогонвани грубо, или още по-лошо — товарени на камиони и откарвани до гарите, където бяха натъпквани като добитък в товарни вагони. Оттам ги караха към Индия и Пакистан.

Понеже вече бяха имали проблеми с изселници, нито Индия, нито Пакистан щяха да приемат радушно бежанците. Те щяха да дръпнат надолу икономиката им и да отклонят работна сила, за да могат да функционират неизбежните лагери за бежанци.

Уебстър знаеше, че принц Халид разчита и на двете. Източването на финанси и увеличаването на товара на военните щяха да отслабят границите и на двете страни. Ако новодошлите не бяха шиити, или предполагаеми шиити, Пакистан и Индия нямаше да приемат насилствено предизвикания поток от бежанци в страните си.

И бежанците щяха да продължат да прииждат като напаст от скакалци. Тези страни щяха да бъдат разкъсвани от шиитите в собствените им граници, които щяха да искат да защитят новопристигналите, както и от сунитски терористи, които щяха да видят в бежанските лагери лесни мишени за унищожаване на враговете. Атаките вече бяха започнали.