Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Лурдс забеляза уточнението, но реши да не пита.

— Щом не убивате — изтъкна Клийна, — ще ви е трудно да победите в боя.

Йоаким я изгледа.

— Обезвреденият враг не може да се бие, също както и мъртвият. Обучени сме да обезвреждаме онези, които представляват заплаха за Свитъка. Не е нужно да убиваме, за да постигнем целите си.

— Не убиете ли преследвачите ни, това ще ви постави в неизгодно положение — настоя Клийна.

— Не искаш ли да кажеш „ще ни постави“? — попита Олимпия.

— Не, не искам. — Гласът на Клийна беше абсолютно равен, но заплахата в думите й беше ясна.

Лурдс потърси по-безопасна тема на разговор.

— Елена убедила Братството да премести Свитъка.

— От това явно печелели както Братството, така и Константинопол — каза Олимпия. — По времето на пристигането на Братството и Свитъка, Константин строял Мегале Еклезия.

— Какво е това? — попита Клийна.

— Буквално се превежда като „Голямата църква“ — отвърна Лурдс. — Константин започнал строежа й през четвърти век, но не доживял да я види завършена.

— Все пак живял достатъчно дълго, за да скрие Свитъка — обади се Йоаким.

— В църквата ли? — Лурдс беше обзет от отчаяние. — Оригиналната църква е разрушена четирийсет години по-късно.

— Четирийсет и четири. Църквата била построена през 360 г. сл.Хр. и разрушена през 404 г. сл.Хр.

Лурдс махна с ръка. Ако беше знаел къде да търси, щеше да разполага и с точните години. Учените не бяха длъжни да знаят всичко. Трябваше да знаят само къде да го намерят.

— Йоан Златоуст е избран за архиепископ на Църквата на свещената мъдрост, както била кръстена Голямата църква от Константин по онова време.

— През 398 г. сл.Хр. — прекъсна го Йоаким.

Лурдс отпи от бирата.

— Май доста наизустявате в Братството.

Йоаким се усмихна.

— Докато бил архиепископ — продължи професорът. — Йоан Златоуст разгневил александрийския патриарх Теофил и съпругата на император Аркадий…

— Елия Евдокия — подсказа му Йоаким.

— Благодаря. Йоан Златоуст отказал да се подчини на патриарха, а императрицата порицал, че се перчи с богатите си одежди. През 403 г. сл.Хр. патриархът и императрицата свикали така наречения „Събор под дъба“ и осъдили Йоан Златоуст на заточение. Народът обаче се разгневил и настоял да бъде върнат обратно.

— Това не е всичко — намеси се Йоаким. — В нощта, в която бил арестуван Йоан Златоуст, станало земетресение. Много хора, включително и императрицата, го приели като божие знамение.

Лурдс си спомняше нещо подобно, но не беше сигурен.

— По време на размириците първата Църква на свещената мъдрост била разрушена. — Той изгледа изпитателно Йоаким. — Откъде сте сигурни, че Свитъкът на радостта не е изгорял в пожара, обхванал църквата?

— Защото Свитъкът на радостта бил скрит в лабиринта от тунели под нея.

— Под църквата ли? — Лурдс потърка наболата си брада. — Не в църквата?

— Точно така.

— Тогава защо не сте открили Свитъка на радостта досега? Братството ви е имало на разположение хиляда и шестстотин години да го направи.

— Защото в продължение на много години не е трябвало да го открием. Император Константин и няколко членове на Братството знаели тайника, в който бил скрит Свитъкът. Смятали, че е защитен, но императорът и старейшините от ордена знаели, че отвъд стените на града има много врагове. Решили само шепа хората да знаят къде е Свитъкът. Всяко поколение предавало тайната само на малцина. Броят им намалял още повече след бунта Ника.

— Войната между сините и зелените — каза Лурдс.

— Да.

— Каква е тази война? — попита Клийна.

— Мисля, че е била през 530 година — отвърна Лурдс.

— През 532-ра — поправи го Йоаким и се усмихна. — Прав сте. Много неща наизустяваме.

— Имало много различни сдружения, наречени „дими“. Те поддържали различните отбори, които участвали в състезания с колесници и други надпревари.

— Искаш да кажеш нещо като букмейкъри? — попита Клийна.

— Нищо подобно — намеси се Олимпия. — Представи си ги като навързани политически партии и улични банди. Не ставало дума само за спортни състезания. Издигали социални искания и се борели срещу онези, които не харесвали. Често по улиците ставали сбивания между различните групи и войниците на императора.

— Още по-лошото било — продължи Лурдс, — че много от думите били под патронажа на византийски аристократи. Някои от тях вярвали, че заслужават трона много повече от император Юстиниан I. През 531 година избухнал бунт, който завършил с убийство. Членове на сините и зелените били арестувани и съдени. Повечето от тях били обесени. Въпреки това през 532 година… — Лурдс погледна към Йоаким.