Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Никога не си бил изнудвач.

— С теб — не. И се надявам, че няма да опрем дотам. Но стреляха по мен и ме отвлякоха. А и ти породи у мен такова огромно любопитство, без да ми кажеш всичко, което знаеш. — Лурдс замълча. — Сега вече ще направя това, което трябва.

— Не можеш.

— Защото съдбата на света зависи от намирането на Свитъка на радостта ли?

Олимпия не отговори.

— Не може да стане на твоята, скъпа. Или този ръкопис трябва да бъде намерен бързо и аз съм човекът, който може да свърши тази работа, или във всичко това няма нищо вярно. Кое от двете?

Видимо ядосана, Олимпия кръстоса ръце.

— Ще бъде опасно да я вземем с нас.

— Да я оставим да души по следите ни ще е също толкова опасно. Както за нея, така и за нас. Ако е с нас, поне можем да я държим под око. И евентуално да разберем за кого работи. Това може да се окаже важно, докато сглобяваме останалата част от загадката. Не сте само ти и твоите хора, нито пък Кайин. Още някой знае за Свитъка на радостта и трябва да разберем кой е той. — Замълча и отпи от бирата си. — Освен това тя умее да си служи с оръжия при нужда.

Клийна плати питиетата на бара, обърна се и се върна на масата. Щом седна, погледна Лурдс и Олимпия. Напрежението помежду им беше осезаемо и си личеше в скованата поза на жената. Явно нещата не се бяха развили според плана на дамата. Това безкрайно зарадва Клийна.

— Пак ли любовна разправия? — попита тя.

— Не, изобщо. — Лурдс пое новата бира и придирчиво огледа повърхността й за наличието на чужди течности.

— Моля те. — Клийна обърна очи нагоре. — Не съм чак толкова недорасла.

— Нали ми каза, че си много млада — припомни й Лурдс.

Клийна отново направи физиономия.

— Обсъждахме възможността да дойдеш с нас — безпардонно заяви Олимпия.

— Това не е възможност — отвърна Клийна. — А факт.

Олимпия се усмихна мило, беше възвърнала самообладанието си.

— Не знаехме дали ще искаш да продължиш след всичко случило се.

Клийна спокойно срещна погледа й.

— Мислите да се откажете от търсенето на съкровището?

— Не търсим никакво съкровище — настоя през стиснати зъби Олимпия.

— Както кажеш. — Клийна премести поглед към книгата пред Лурдс. — Но се хващам на бас, че не си поканила професора само за цуни-гуни и гонене на вятъра.

Бузите на Олимпия пламнаха за кратко, преди да се овладее отново.

— Това, което се случва между мен и Томас, не е толкова важно, колкото си мислиш.

— Моля те — възпротиви се Клийна. — Това, което правите с професора в светая светих на наетата хотелска стая, не ми влиза в работата.

— Но си воайорствала.

— Хвана те — рече Севки в ухото на Клийна и лицето й пламна за миг.

— Научи ли нещо? — подразни я Олимпия.

— Само че виното и сиренето вероятно са единствените неща, които стават по-хубави с възрастта.

— О, това беше гадно! — обади се Севки.

Едновременно ядосан и сконфузен, Лурдс се изкашля и каза:

— Дами, хайде да не се отклоняваме от темата!

Олимпия кръстоса ръце и изгледа Клийна.

— Ако търсиш някаква полза, ще бъдеш жестоко разочарована.

Клийна отпи глътка вода.

— Знам, че с теб се движим в различни социални среди, но ще ти кажа какво съм научила: хората не се убиват за нищо. Каквото и да е това, което търсиш, някой възнамерява да извлече полза от него. Накрая ще се стигне и до пари.

Това беше безспорно.

Лурдс следваше Олимпия през тесните улички на старата централна част на Истанбул. Много от сградите не се бяха променили с годините и още съхраняваха архитектура, която датираше от няколко века назад. Улични търговци се бяха настанили по тротоарите и хвалеха стоката си.

Колонизирането на Галата от Генуезката република беше започнало през 1273 година. Според легендата наименованието, грубо преведено, означаваше „полегат хълм“. Градът бил наричан и Пера, от старото гръцко наименование, което значело „смокиново поле от другата страна“, което визирало Босфора между двете половини на града.

Стените на средновековния град били разрушени по време на Четвъртия кръстоносен поход, когато християни се били с християни и била теглена чертата между католическата и източноправославната църкви. Останалото от тях било почти напълно унищожено по време на османското владичество през XIX век, за да позволи по-нататъшното разширение на града.

Лурдс погледна през рамо, за да види къде е Клийна. Тя го следваше на няколко крачки и изглеждаше нащрек. Беше вързала косата си на опашка.