Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Лурдс вдигна въпросително вежди.

— Мъж с гореща кръв, който не чувства нужда да те покорява или да ти променя живота, с мечтата на много жени с кариера — обясни Олимпия. — Фактът, че си нежен и чувствен любовник, е бонус.

— Радвам се, че мислиш така.

— Не разбирам само как можеш да позволиш на едно хубаво малко момиченце да ти завърти главата, когато трябва да се погрижиш да я запазиш здраво на раменете си. Явно не са малко хората, които искат да ти я вземат.

— Не гледам само влюбено — рече Лурдс. — Напълно съсредоточен съм — е, почти напълно — върху задачата да издържа на напора. Тази млада дама е пълна със загадки — вероятно и опасности.

Олимпия отпи от виното си и погледна към Клийна.

— Като например за кого работи?

— Именно.

— Работила е за Кайин. Но това явно е приключило. Нали така?

— Кайин не искаше тя да оцелее след първото им съвместно начинание — отвърна Лурдс. — Не виждам възможност за бъдещо сътрудничество.

— При това положение мислиш ли, че работи сама?

Лурдс поклати глава.

— Работи съвместно с някого, но не той я е наел. Тя е професионалистка. А един професионалист не би се забъркал в това. Прекалено много неща не знае.

— По-добре да се махне от града. Ние също.

— Съгласен съм.

— Тогава защо не се маха?

— Защото — отвърна Лурдс — поради някаква причина няма избор. Заложила е нещо и това никак не я радва — усмихна се той на Олимпия. — Мисля, че това е една от причините, поради които не ме харесва.

Олимпия се разсмя.

— Професор Лурдс, защо ми се струва, че това ви натъжава?

— Не. Тя ми даде съвсем ясно да разбера, че не я интересувам.

Олимпия зацъка с език в израз на престорено съчувствие и прокара пръсти през косата му.

— О, горкичкият ми! Сигурно много те боли.

— Ще го преживея. Но остава въпросът какво ще правим с нея?

Олимпия отдръпна ръка и повдигна изненадано вежди.

— Наистина ли смяташ да я оставим да дойде с нас?

— Ако не успея да разгадая всичко, свързано с тази книга, „нас“ изобщо няма да ни има.

— Глупости. Ще го разгадаеш. Вярвам в теб. Затова те помолих да дойдеш.

Лурдс махна към телевизора над бара. Пак даваха репортаж от университета и след него снимките на тях двамата.

— Времето ни изтича — рече той.

— Лично аз смятам, че трябва да я разкараме. Знам що за жена е. Само неприятности ще ни донесе.

Лурдс я прониза с поглед и рече с тих дружелюбен тон:

— Едва ли ти е хрумвало, че същото може да се каже и за теб? Ти ме докара тук и ме въвлече в цялото това фиаско, без изобщо да ми дадеш право на избор.

Чертите й се смекчиха и тя доби виновно изражение. Отметна кичур от челото му и каза:

— Наистина не исках да стане така, Томас. Мислех, че ролята ти във всичко това вече ще е приключила. Нямах представа, че за идването ти знаят и други хора.

Лурдс взе ръката й и нежно целуна дланта.

— Нито за миг не се съмнявам, Олимпия. И трябва да призная, че го намирам за доста въодушевяващо. Точно от такава работа се нуждаех.

— Като при търсенето на Атлантида?

Той се усмихна.

— Надявам се да не се окаже чак толкова опасно.

— Съдбата на света — напомни му тя.

— Продължавам да смятам, че нещата са доста преувеличени. В крайна сметка минали са близо две хиляди години. Със сигурност опасностите се преувеличават с течение на времето.

Олимпия погледна отново към бара.

— Както и да е, младата жена ще ги усложни още повече, ако остане с нас.

Клийна наблюдаваше отраженията им в огледалата зад бара. Говореше нещо, но той знаеше, че не си говори сама.

— Тя остава — заяви той.

— Това може и да не зависи от теб — отвърна Олимпия.

Лурдс не отговори веднага.

— Ако искаш да работя с теб, Олимпия, ще го направим по този начин.

Внезапната му решителност я накара да вдигне изненадано глава.

— А ако откажа?

— Тогава ще се задоволя с това, което зная, и ще продължа да работя сам. Силно съм заинтригуван. Без съмнение точно на това си разчитала.

— Ами ако те предам на властите и те депортират?

— Тогава — отвърна Лурдс — ще видя дали новинарските агенции не проявяват интерес към книгата и легендата зад нея. „Съдбата на света“ и така нататък.

— Не би го направил. — Тя го погледна шокирано и издърпа ръката си от неговата.

— Познаваш ме. Знаеш, че ще го направя. Ако говоря силно достатъчно дълго, особено за ръкопис на Йоан от Патмос, турското правителство може да сметне за уместно да ме покани отново и да ми предостави всички необходими средства, за да изпълня мисията си.