Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Няма да я оставим тук — повтори Лурдс. — Тя е част от това. Трябва да разберем какво знае.

— Все едно ще ти каже.

— Не знаеш къде е Свитъкът на радостта, нали?

Олимпия се поколеба.

— Не.

— Така си и мислех. Иначе нямаше да имаш нужда от книгата.

— Разполагаме с копие на книгата. Не можахме да я преведем. Затова имаме нужда от теб.

Лурдс се закова на място.

— Кайин не е разполагал с единственото копие?

— Не.

— Колко копия има?

— Не знаем. Може да има много.

Лурдс отново напъна вратата.

— Дано не е така. И няма да я изоставим. Тя има пистолет.

— Мислиш ли, че ще ни застреля?

— Не, но стреля фантастично по преследвачите ни.

Клийна се спусна в асансьорната шахта и погледна към тях.

— Късно е — измърмори Олимпия на турски.

— Пропуснах ли любовната разправия? — попита Клийна.

Без да й обръща внимание, Лурдс насочи цялото си внимание към отварянето на вратите. Щом се открехнаха този път, той продължи да бута, докато не стигна до повратната точка и те се плъзнаха настрани. Той се извърна и каза:

— Хайде, Олимпия, ти си първа!

Олимпия остави раницата му върху кабината, после стъпи на сплетените му ръце и се прехвърли през ръба на втория етаж. Лурдс й подаде раницата си и се извърна към Клийна.

— Гаджето ти май не ме харесва много — рече тя.

— Не ми е гадже. — Лурдс не разбра защо почувства нужда да уточнява, особено насред яростна престрелка. Реши, че най-вероятно е въпрос на рефлекс. — Просто сме добри приятели.

— Много добри приятели. — Клийна се направи, че не вижда преплетените му ръце, подскочи и с лекота се набра и прехвърли на втория етаж, след което се изправи на крака.

Лурдс подскочи след нея. След много мъки най-сетне успя да се издърпа нагоре, асансьорната шахта потъна в мрак и той чу как някой се провря през дупката в стената на третия етаж. Олимпия го хвана за ръката и започна да го дърпа, а Клийна се подпря и стреля нагоре в шахтата.

Яростен дъжд от куршуми рикошира в асансьорната кабина, после спря.

— Да вървим! — Клийна смени пълнителя и се изправи. — Вече знаят къде сме. Ще си имаме компания. — Погледна към Олимпия. — Можеш да водиш.

Стрелвайки я с изпепеляващ поглед, Олимпия бързо тръгна към стълбището пред тях. Лурдс грабна раницата си и я метна през рамо.

— Ще си по-бърз, ако я оставиш — посъветва го Клийна.

— Няма да стане — увери я Лурдс.

Той затича след Олимпия, а в асансьорната шахта отново загърмяха изстрели.

Екарт докосна парещото място на врата си. Връхчетата на пръстите му поаленяха. Изруга жената, надяваше се да има шанс да я убие лично. Самоуките терористи винаги бяха най-страшни и тя започваше сериозно да го вбесява.

Стаята се изпълни с тътена на автоматичен откос, който отекваше в асансьорната шахта.

— В шахтата ли сте? — попита той.

— Тъй вярно, сър, но тях ги няма.

— Няма ли ги?

— Няма ги? — Зрението на Екарт се бе приспособило достатъчно, за да проникне през мъглата от бял газ в асансьорната кабина. Той надникна отново и този път забеляза отворените врати на втория етаж. Изруга, умът му трескаво работеше.

— Виждаш ли ги на камерите? — попита той.

Мейфийлд отговори незабавно:

— Да, сър. На втория етаж. Насочват се към стълбището.

— Имаме ли някой там? — Екарт скочи в шахтата и кубинките му издумкаха върху кабината.

Двама от хората му скочиха след него и после заедно се отправиха към коридора.

— Не — отвърна Мейфийлд. — Бяха при кабинета с вас.

Вторият етаж беше празен. Вратата в дъното на коридора беше затворена. Екарт ускори крачка.

Лурдс следваше Олимпия и на свой ред беше следван от Клийна. Над главите им прогърмяха изстрели. Хиляди въпроси свистяха в главата му, дишаше на пресекулки от лютивия газ и напрежението. Краката му думкаха по бетонните стъпала.

Минаха площадката на първия етаж и се отправиха към мазето. По стълбите зад тях се чуха стъпки.

— По-бързо! — подкани ги Клийна, а Лурдс се зачуди откъде има въздух да говори.

Олимпия нито веднъж не забави крачка, стигна до мазето и се провря през вратата. Щом се озова вътре, веднага се обърна надясно. Сигнални светлини сияеха приглушено в мрака. Олимпия бръкна в джоба си и извади връзка ключове.

Спря пред огромна стоманена врата и започна да пробва ключовете.

— Не знаеш ли кой ключ е? — Клийна стоеше наблизо, стиснала здраво пистолета и обърната към вратата, през която току-що бяха влетели.

Без да й обръща внимание, Олимпия се съсредоточи върху ключовете. Лурдс знаеше, че катедрата по история често мести експонати или изследователски материали през тунелите под университета, защото беше много по-просто и по-спокойно, дори при лошо време.