Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не знам — отвърна Лурдс.

Клийна хвърли убийствен поглед към Олимпия.

— Можеше да кажеш дали кабинетът ти има друг изход.

Олимпия кръстоса ръце и я изгледа предизвикателно.

— Полицията идва насам. Включила съм телефона на високоговорител.

— Не мисля, че високоговорителят ще спре тези момчета.

Олимпия повиши глас, за да я чуят мъжете в коридора.

— Обадих се на полицията. Идват насам.

Клийна се спусна към дъното на стаята и попита:

— Къде е вратата? — След секунда извърна глава наляво и погледна полиците с книги, които покриваха стената. — На стената има библиотека.

Лурдс осъзна, че тя говори на някой друг, после видя метален отблясък в ухото й.

— Добре, добре. Ще погледна. — Клийна събори със замах книгите от едната полица. Тежките томове се стовариха на земята заедно със стъклен сувенир със статуята на гръцкия бог Посейдон.

— Хей! — извика Олимпия. — Какво си мислиш, че правиш?

Изведнъж в коридора се включи противопожарната аларма, рязко и пронизително. Лурдс предположи, че някой студент или преподавател я е активирал. Това бе добре. Поне всички студенти щяха да се измъкнат невредими.

— Госпожо! — извика глас по телефона на турски. — Какво става? Всичко наред ли е?

Без да губи време, Клийна се зае да разчиства втория рафт. Вратата едва се виждаше в дъното отзад, но Лурдс забеляза очертанията й. Импулсивно се зае да й помогне и започна да събаря книгите.

— Томас? — извика Олимпия.

— Госпожо? — обади се отново истанбулският полицай. — Моля, не прекъсвайте линията.

— Отзад има врата. — Лурдс задърпа книгите от горната полица.

— Олимпия, не мислиш, че тези мъже са дошли тук заради мен, нали? Не си създавам подобни врагове. Сигурно търсят книгата, която взех от катакомбите. И ако разберат, че ти знаеш нещо за нея, няма да разпитват само мен.

Клийна завъртя цялата полица и за малко да цапардоса Лурдс по лицето. Срещна погледа на Олимпия и нареди:

— Идвай тук!

— Не ми казвай…

В коридора нещо метално падна на пода, плъзна се и спря до вратата. Лурдс видя сферичната форма и удвои усилията си да се добере до тайния изход зад полицата.

— Имат граната!

— Отваря се навътре — извика Клийна.

Лурдс затърси дръжката, но не откри такава. Някой я беше свалил. Клийна го изблъска със свободната си ръка и стреля три пъти в ключалката.

Преди изстрелите да са заглъхнали, Олимпия се присъедини към тях и гранатата избухна. Страшният гръм оглуши Лурдс и разтресе цялото му тяло. Очакваше да го уцели някой шрапнел, но не стана нищо такова. Ярка светлина и газ последваха експлозията.

„Упойващ газ“, осъзна той. Беше чел за това в романите, които поглъщаше набързо по време на дългите самолетни полети и периодите на застой по разкопките. Тези гранати се използваха за зашеметяване на хора.

Клийна го сграбчи за ръката и го блъсна към вратата, която още не искаше да се отвори. Лурдс видя как устните й се движат, но не чу нищо. Знаеше какво иска, подпря с рамо вратата и я натисна с, цялата си тежест. Вратата се отвори с трясък и видяха, че от другата страна е била покрита с гипсокартон. Явно бяха правили промени за разширяване на офисното пространство.

За щастие другата стая беше празна. Вратата се бе извадила от пантите и се стовари върху нечий прилежно направен макет на Османската обсада на Константинопол през 1453 година. Кораби и войни се разхвърчаха, последвани от сините води на Златния рог и старателно изработеното кафяво крайбрежие.

Олимпия вървеше по петите на Лурдс и за малко да го събори от бързане. Държеше мобилния телефон до ухото си, но дори и да имаше някой от другата страна на линията, очевидно и тя чуваше толкова, колкото и Лурдс.

Той огледа помещението, чудеше се какво да направи сега. Още бяха на третия етаж, прекалено високо, за да рискува да скочи.

Олимпия го сграбчи за ръката и когато той се обърна към нея, му заговори разтревожено. Четеше по устните й, но първия път не разбра, защото тя говореше на родния си език. Къде отиваме?

Не знам , отвърна той. Нагоре? Надолу? Сочеше с ръце, за да го разбере по-добре. Устата, очите и носът му смъдяха от газа в зашеметяващата граната. Сълзи замъгляваха погледа му, докато се озърташе из помещението.

Два пронизителни пукота пронизаха глухотата му и той разпозна трясъка на изстрели. Погледна разтревожено през отвора, чудейки се дали Клийна е успяла да се измъкне жива от офиса.

Тя влетя през вратата и се стовари върху него. Той я хвана здраво и падна заедно с нея по гръб на пода.