Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Ще слезем на втория етаж — отвърна Клийна. — И после по стълбите.

— Сигурно имат хора отвън — рече Лурдс.

Клийна кимна.

— Имат. Ще трябва да ги заобиколим.

— Не — намеси се Олимпия. — Ще слезем в мазето. Има тунели, които свързват тази сграда с останалите сгради на университета.

— Севки? — попита Клийна.

— Вярно е — отговори Севки. Гласът му звучеше слабо и много отдалече. — Има инфраструктура. Хората от поддръжката използват тунелите, за да преместват големи машини и да проверяват апаратурата.

— Добре. — Клийна махна към Олимпия. — Ти знаеш пътя.

Олимпия погледна през дупката, после обратно към нея.

— Очакваш да скоча ли?

— Аз ще скоча пръв — предложи Лурдс, свали си раницата и я подаде на Олимпия. — Така ще мога да ти помогна. — Освети дупката с фенерчето, после го стисна със зъби и се спусна в шахтата.

Клийна сякаш щеше да се пръсне от напрежение. Образите на белязания мъж и хората му непрекъснато изскачаха в ума й. От сълзотворния газ очите и носът й течаха и знаеше, че не може да разчита на увредения си слух, за да чуе приближаването им.

Когато скочи долу — слава богу, без да си счупи врата. — Лурдс помогна на Олимпия да слезе, като насочваше краката й с ръце.

— Сър, след малко навлизаме в червената зона на времето за изпълнение на задачата ни — спокойно заяви Мейфийлд.

— Знам. Всички навън да се оттеглят незабавно. В университета ще настъпи достатъчно голяма суматоха, за да се измъкнем незабелязано. — Не обичаше да дава такива заповеди. Още малко и щеше да се наложи да признае провала си, не беше готов за това. — Кажи ми, когато дойде полицията.

— Разбрано.

Щом не се бяха появили досега, Лурдс и жените или се бяха задушили от газа, или бяха намерили път за бягство.

Той стисна отново пистолета си, приклекна и се прокрадна напред, готов за бой. Носеше бронежилетка под ризата си, но главата му беше незащитена.

Стигна до вратата, пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и свали противогаза, за да вижда по-ясно. Очите му засмъдяха, но той се беше излагал на такъв газ безброй пъти по време на атака в задимени тесни пространства. Провря се покрай рамката на вратата и приклекна, стиснал с две ръце пистолета пред себе си.

В стаята нямаше никого. Трябваше му малко време, за да забележи дупката в стената през талазите пушек. Нахлузи отново противогаза на лицето си.

— Не са в помещението — изръмжа той и се закашля.

— Няма друг изход.

— Намерили са. Прилича на врата.

— Било е врата. Явно са я зазидали преди време.

— Къде води?

— Към съседния кабинет.

Екарт погледна надолу по коридора и видя кабинета до асансьора.

— Не са се измъкнали оттам — каза Мейфийлд.

— Не могат да се измъкнат от другата стая. — Екарт се обърна и започна да стреля в дупката в стената.

Не последва реакция.

Неприятно чувство присви стомаха му, когато погледна отново към асансьора до съседния кабинет. Жената беше уличен плъх. Хитра и опасна.

— Отворете вратите на асансьора! — нареди Екарт. — Проверете шахтата! — Хората му се спуснаха натам, а той се провря в кабинета и се запъти към дупката в стената. Вратата лежеше на пода, изкъртена от пантите. Екарт изруга, когато огледа стаята над мерника на пистолета си и не видя никого.

После забеляза отвора на отсрещната стена.

— В асансьорната шахта са. Проверете камерите на втория етаж.

Мейфийлд се забави малко с отговора.

— Няма никого. Не са излезли през вратите на асансьора.

— Добре. — Екарт прегази корабите и войниците и спря пред втората дупка. — Още са в шахтата. Убийте двете жени, но искам мишената жива.

Извади малко фенерче от джоба на панталоните си, включи го и кръстоса китки така, че лъчът и пистолетът да сочат в една посока. Наведе се над дупката и забеляза раздвижване долу.

— Да вървим! — каза Олимпия на турски и задърпа Лурдс за ръката.

Лурдс погледна нагоре към дупката. Въздухът в шахтата сякаш изгаряше ноздрите и дробовете му. Въпреки сковаващия страх, той си даде сметка, че газът е достатъчно тежък, за да се спусне към земята, и сега навлиза в асансьорната шахта.

— Хайде, Томас, да се махаме, преди тя да е слязла! — Олимпия дръпна вратите на асансьора пред нея. Беше стъпила върху кабината и изходът на втория етаж бе на нивото на брадичката й. — Помогни ми.

— Няма да я изоставим — отвърна Лурдс.

— Какво?

— Няма да я изоставим.

— Шегуваш се.

Лурдс заби пръсти в процепа между вратите и задърпа; Вратата се отвори няколко сантиметра, после се върна обратно.