Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Надяваше се да разгадае тайната на книгата — книгите , поправи се сам, чувствайки, че времето не стига и че и други хора се трудят върху превода, — преди властите да са успели да го заловят. Олимпия говореше по телефона с някого, който можел да ги скрие за няколко дни, но така й не сметна необходимо да спомене кой е. Не помагаше особено и фактът, че професор Олимпия Аднан вече също беше издирвана от полицията.

Няколко инициативни студенти бяха заснели атаката срещу университета с телефоните и смартфоните си. Много от клиповете бяха качени в YouTube и местните телевизионни канали излъчваха новината.

Клийна седеше от другата страна на масата и гледаше телевизора зад бара.

— Всички теб търсят.

Лурдс се опита да съсредоточи вниманието си върху работата, но прекалено ясно усещаше женствеността й, за да не й обърне внимание. Погледна отново към нея и видя как спокойно похапва парче кабак мувер, турски кюфтета от тиквички, и отпива от бутилката с вода.

— Добре. — Той се съсредоточи отново върху превода. Цупенето щеше да свърши работа. То означаваше тишина.

— Не разбирам защо не искаш да говориш за това. — Ядът напрягаше гласа й.

Лурдс я погледна удивено.

— Ти каза, че не искаш да говориш затова — изтъкна той.

— Не искам.

— Добре.

— Но трябва. Това не означава, че ще ми хареса.

Той въздъхна. Знаеше, че няма да го остави на мира, докато не си излее мъката. Облегна се на стола си и отпи глътка бира. Беше си поръчал „Едфес Пилзен“, местно пиво, което се вареше в Измир и много му харесваше.

— Даваш ли си сметка в какво си се забъркал? — попита тя.

— Имаш предвид с местната полиция ли? — парира я Лурдс. — Или с Държавния департамент, който по мои подозрения работи заедно с местното подразделение на ЦРУ? Или с Кайин и бандата му? Или със спецотряда, който се опита да ни убие в университета преди броени минути? Това ли имаш предвид?

Клийна се поколеба.

— Да, това имам предвид.

Лурдс я погледна изпитателно.

— Има нещо, което не ми казваш.

Клийна се облегна назад и отклони поглед.

— Не, няма.

— Защо дойде в университета днес?

— Казах ти. Следях те.

— За кого?

— За никого.

— Не вярвам, че си дошла по своя воля.

— Защо? — В очите й проблясваха искри. — Не мислиш ли, че съм достатъчно умна, за да разбера, че от това могат да се изкарат пари? — Тя стрелна с поглед книгата. — Дошла съм за дял от печалбата.

Лурдс постави ръка върху книгата.

— Не се опита да я вземеш.

Клийна се нацупи, но не каза нищо.

— Предполагам, нямаш представа на кого да я занесеш, за да я продадеш. Нито дори колко струва.

— Мога да я продам на Кайин.

Лурдс се усмихна.

— Той още първия път се оказа много надежден.

Тя изрече една особено лоша дума, и то достатъчно силно.

— Не мисля, че и мъжете в университета си търсеха нови приятели — продължи той. — Да не споменавам факта, че си изгори моста, като застреля неколцина от тях.

— Има и други колекционери.

— Никой колекционер не би се заинтересувал от този ръкопис, освен ако…

— Или колекционерка.

Лурдс прие допълнението с кимване, но знаеше, че тя го казва само за да го подразни.

— Освен ако не знае историята зад книгата. Която ти също не знаеш.

Клийна му се намръщи.

— Наслаждаваш ли се на малките си тайни, професоре?

— Мисля, че всички се наслаждаваме. — Той отпи от бирата и се наведе към масата. — А сега идва ред и на малкия приятел в ухото ти. Ще ми разкажеш ли за него? Или нея?

Тя пресуши бутилката с вода и стана.

— Отивам да си взема още една. Ти искаш ли?

— Ако мислиш, че можеш да се въздържиш да не се изплюеш в нея.

— Всъщност не ми беше хрумвало. Досега. — Тя се запъти към бара.

Лурдс я наблюдаваше как се отдалечава и се любуваше на потрепването на стройните й бедра; Движението определено беше хипнотизиращо и завладяващо.

Олимпия седна на стола до него и поклати глава.

— За бога, Томас! Изобщо не си се променил. Животът ни е в опасност, да не споменавам, че ми прави компания в леглото през последните няколко дни, а сега не сваляш влюбения си поглед от младото момиче, все едно това е последният ти ден на земята.

— Съжалявам. — Лурдс усети как лицето му пламва. — Влюбеният поглед спада към мъжките черти, които са вградени във всяка клетка от моето същество. Не исках да те засегна.

Тя се усмихна.

— Не си ме засегнал. Знам какво представляваш от деня, в който те срещнах. Това е част от очарованието ти всъщност.