Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Ключалката изщрака и Олимпия отвори вратата. Потърси ключа за лампата и го натисна. Ред нисковолтови крушки разпръснаха бяла светлина по протежение на тунела.

— Да вървим! — бутна ги Клийна, когато вратата на мазето се отвори с трясък, но не стреля, за да не разкрие местоположението им. Доверието на Лурдс във възможностите й нарасна. Беше забележителна млада жена.

Той влезе в тунела след Олимпия.

— Накъде води тунелът? — попита Клийна, докато затваряше вратата. Забави се, за да я заключи.

— След няколко метра — отвърна Олимпия — се разделя в три посоки към различни сгради.

— Вратата е здрава — рече Клийна. — Би трябвало да ги забави.

Олимпия кимна.

— Ще стигнем до разклонението, преди да са успели да я отворят.

— Освен ако не си носят гранатомет — отвърна Клийна.

Лурдс кисело си помисли, че това е напълно възможно, като се имаше предвид всичко случило се.

Екарт гледаше бронираната врата пред тях. Двама от хората му се бяха заели с ключалката.

— Къде отидоха? — попита той.

— В тунел за поддръжка на инфраструктурата под университета — отвърна Мейфийлд. — Намерих карта. Тунелът, в който сте, се разклонява в три коридора на кратко разстояние от точката, в която се намирате.

— Има ли камери в тунелите?

— Не. Нищо не виждам там.

Шансът едно към три никак не се понрави на Екарт. Не и когато местната полиция и хората от охраната на университета приближаваха.

— Добре — изръмжа той. — Събирайте си нещата и да се омитаме.

Без да кажат нито дума, хората му прибраха инструментите си и се изнизаха след него.

— Трябва ни маршрут, по който да се измъкнем оттук.

— Да, сър.

— А и оставихме трупове след нас. — Такова нещо не беше правил, докато беше в униформа. Но нямаше какво да стори.

— Аз ще се погрижа, сър.

Екарт изреди имената на тримата мъже, които жената беше убила. След броени минути Мейфийлд щеше да вкара фалшиви лични данни в разузнавателния център на Интерпол. Щеше също така да активира и фалшивите документи за самоличност, които имаха в Пентагона. Екарт и отрядът му действаха нелегално, но вицепрезидентът Уебстър се беше погрижил да имат достъп до всички средства, от които се нуждаеха.

Професор Лурдс може и да беше извадил късмет при първата им среща, но Екарт имаше намерение да напише съвсем различен край следващия път.

Кула Галата

Северно от Златния рог

Истанбул, Турция

19 март 2010

— Дано си заслужаваш всичките неприятности.

Лурдс вдигна поглед от бележника си към Клийна.

— Ако питаш мен, ти започна всичко това.

Седяха в едно кафене почти на върха на кула Галата. Няколко европейски и азиатски туристи се бяха настанили по масите близо до прозорците с гледка към Златния рог и други исторически части на града. Изтокът и Западът се срещаха в това кафе, както хиляди години в града от другата страна на дебелите три стъпки стени. Някои неща никога на се променяха.

Не, всъщност доста се променяха. Кула Галата бе известна още като „Кристеа Турис“, което генуезците превеждали като „Кулата на Христос“. Византийците я нарекли „Мегалос Пиргос“ — Голямата кула, защото конусовидният каменен завършек бил — и си остава — една от най-големите забележителности на града.

Генуезците построили кулата през 1348 година, когато разширявали владенията си в града. Първоначално тя била замислена като отбранително съоръжение, после служила за гарнизон на еничарите, елитните турски войски, а след това като затвор за военнопленници.

През вековете кулата била реконструирана многократно. Унищожена отчасти от огън и бури, тя загубила конусообразния си покрив през 1875 година, който бил възстановен отново чак през 1967 година.

Ахмед Челеби Хезарфен, един от първите авиатори, полетял от кулата над Босфора до подножието на Юскюдар в анадолската част от града. Това станало някъде около 1632 година.

Лурдс не можеше да си представи да скочи от кулата с чифт криле. Разбира се, не можеше да си представи и да бяга от въоръжени убийци. Но да се хвърлиш от кулата беше съзнателно решение. Да побегнеш пред лицето на смъртта бе по-скоро инстинкт. Както винаги, той се замисли за някогашния авиатор и изпита огромно уважение към стремежа му да открие летенето.

Гледката беше прекрасна, виждаше се пристанището заедно с по-голяма част от историческия стар град и няколко от най-почитаните места. Лурдс й се беше наслаждавал на няколко пъти. В момента повече се притесняваше от намесата на полицията. След бягството му от втората престрелка беше сигурен, че турските власти ще го изритат от страната като нежелан гост. Любезно, разбира се.