Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Какви цели?

— Искат силата, която се крие в него.

— И каква е тя?

— Не знаем със сигурност. Йоан от Патмос бил с разклатено здраве, когато се съвзел от виденията. Вече бил стар човек. Виденията и диктуването на видяното на следовниците му го изтощили. Повече не станал от леглото.

— Предполагам, че тази група защитници произлиза от следовниците му?

Олимпия кимна.

— Наричат се Братството на последния свитък на Йоан.

— Явно е трябвало да се нарекат някак, но това трудно се побира на бланката.

— Не е смешно. Много е заложено на това.

— Съдбата на света — отвърна Лурдс и нямаше как да не се почувства нелепо, когато го каза.

— Помолих за разрешение да те доведа тук — тихо каза Олимпия. — Предложението ми срещна голяма съпротива, но след като откри Атлантида, старейшините започнаха да възприемат идеята.

— Щом като е било свързано с превод, би трябвало да съм първият ти избор. Трябваше да ми го кажеш още преди години.

— Изборът не зависи от мен. Ако не беше брат ми, изобщо нямаше да ме изслушат.

— Брат ти? Йоаким? — Лурдс никога не се беше срещал с по-малкия брат на Олимпия. Тя рядко говореше за него и той си мислеше, че съществува някакъв семеен разрив.

— Да.

— Понеже никога не говориш за него, мислех, че не сте близки.

— Не можех да говоря за него.

— Защото това, с което се занимава, е тайна.

— Това не е шега, Томас.

Лурдс погледна отново към изображението на озъбения змей на екрана. За миг се помъчи да се отърси от съмненията. В крайна сметка не беше сигурен и за Атлантида.

— Ти реши да повярваш, че книгите от Александрийската библиотека още съществуват. — Олимпия го гледаше право в очите. — Никога не съм казвала нещо, за да те разубедя и да те лиша от надеждата, че ще ги откриеш. Но ти разполагаш само с надежда, нищо повече. А аз имам тези документи. Ти разполагаш с откритото в онази книга.

— Добре. Но щом като всичко това е толкова тайно и Братството се е заклело да мълчи, как Кайин и хората му са разбрали за Свитъка на радостта?

— Както има хора, които се кланят на господ, така има и хора, които се кланят на Сатаната.

— Това е прекалено.

— Така ли? Спомни си името на мъжа, който те отвлече.

— Кайин?

— Да. Замисли ли се откъде идва то?

— Предполагам от майка му и баща му. — Сарказмът го напусна, когато разбра накъде бие тя. — Кайин означава друго на другите езици.

Олимпия кимна.

— На английски може да бъде преведено като Каин.

— Като в: „И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби“. Този ли Каин?

— Да.

— Мислиш, че потомците на Каин търсят Свитъка на радостта? — Лурдс не можа да сдържи недоумението си.

— Господ прогонил Каин, след като той убил брат си — продължи Олимпия. — И го белязал. Може би потомците на Каин са се страхували от наследеното клеймо и са избрали различен път от този на праведните, защото вече са били обречени.

— Различните религии спорят за този белег. Според юдаизма белегът е проява на милосърдие. Господ казал, че всеки, който навреди на Каин, ще бъде наказан седем пъти повече от него. Това може да се разглежда като предохранителна мярка.

— И в двата случая смятаме, че името е нарочно избрано.

— Защо?

— Защото откакто съществува Братството, съществува и Кайин.

— Със сигурност не смяташ, че е един и същ човек. — Макар че беше способен да повярва в това и от самата мисъл го побиваха тръпки.

— Няма значение. Важното е, че ще успеем да преведем Свитъка на радостта.

— Защо сега, а не преди няколко години, когато се запознахме?

— Защото Братството не се доверява на никого извън собствените му редици — отвърна му Олимпия. — Трябваха ми години, за да ги убедя, че ти си човекът за тази работа. Ако Кайин не те беше отвлякъл, ако не беше се сдобил с тази книга и не беше успял да я преведеш, щяха да те подложат на изпитание.

— И ако се бях провалил?

— Никога нямаше да разбереш за Свитъка на радостта, още по-малко пък да имаш шанс да го преведеш.

— Ами ако след като ме отвлякоха, бях решил, че не искам да имам нищо общо с превода на този свитък?

Олимпия му се ухили.

— Знам, че ти е приятна компанията ми, но не се лаская от мисълта, че заради мен си останал в Истанбул. Ако беше намерил начин да изнесеш книгата от страната, щеше да си тръгнеш. Ако беше сметнал, че можеш да научиш достатъчно от копие на тази книга, щеше да го направиш и да хванеш първия самолет.

Лурдс знаеше, че е права.

— Няма ли да възразиш? Знаех, че е достатъчно да спомена, че разполагам с ръкопис, който никой друг не може да прочете. Суетата ти щеше да свърши останалото.