Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Олимпия си пое дъх, облегна се на стола и кръстоса ръце.

— Това е нелепо.

— Добре, да предположим, че документите са истински. — Лурдс не обърна внимание на погледа й. Не го сдържаше и стана. — Щом като разполагаш с подобна информация, защо не си я изнесла досега? И защо никой преди теб не го е направил?

Олимпия не отговори веднага.

— Сложно е. Трябва да узнаеш още от историята. Произнасяш се, без да знаеш всички факти.

— Тези документи съществуват от близо две хиляди години и учените не са имали право на достъп до тях? — Той поклати шава. — Няма нищо толкова сложно.

— Нима? Дори и краят на света?

— Йоан от Патмос е описал края на света така, както го е видял. Писанията му са в Библията. Това не е нещо ново.

— Описал е края на света, какъвто ще бъде, когато господ слезе отново за оцелелите през голямата скръб — отвърна Олимпия. — Това е друг край.

— Според проучванията ми, докато е живял на остров Патмос, Йоан е имал две видения за края на света. Написал дълго писание, което станало известно като „Откровението на Йоана“, до седемте християнски църкви в Азия, като всичките те се намирали в днешна Турция. В едно от виденията Йоан видял седем свещника, които представлявали седемте църкви: Ефеска, Смирненска, Пергамска, Тиатирска, Сардийска, Филаделфийска и Лаодикийска. Нито една от тези общности не съществува днес. Те са изселени с договора от Лозана през 1923 г. Този документ провъзгласява страната за Република Турция и тя наследява Османската империя.

— Църквите не са били просто материални сгради. Искам да кажа, имало е и сгради, но е ставало дума за християнските общности, които са живеели в тези градове.

— След договора християните са изгонени и принудени да живеят другаде. — Лурдс замълча за миг, за да събере мислите си. — По средата на свещниците бил божият син. Той държал седем звезди, които трябвало да означават седемте ангела, които пазели всяка една от тези общности. По нареждане на Исус Христос, Йоан писал до всеки ангел, за да каже какво не е наред и какво трябва да направят. И какво ще ги сполети, ако не го направят.

— Точно така. — Олимпия беше смекчила тона.

— Във второто си видение Йоан видял отворена в небето врата, която разтълкувал като края на света и окончателното унищожаване на Сатаната.

— Всичко това е тук. — Олимпия зачатка по клавиатурата и образът на озъбен дракон изпълни екрана. — Ето как Йоан е видял Сатаната, не с рога и опашка, както става известен по-късно.

— Притежаваш оригиналните хроники, написани от следовниците му?

— Да.

— И знаеш, че са автентични?

— Няма съмнение. — Олимпия посочи екрана. — Всичко, което ти показвам днес, съществува. Истинско е. Разполагаме с тях.

Лурдс я изгледа.

— Май въпросът ми сега е кои сме „ние“?

Клийна изгледа мъжа с белязаното лице, който се качваше по стълбите към втория етаж. Изцъкленият му поглед я беше сканирал най-безпощадно, след което се беше отклонил, все едно тя бе едно нищо.

„Ето един гадняр, който търси някого“. Помисли си, че знае кой е този някой.

Извърна се и се втурна към другата стълба, която водеше към втория етаж. Лурдс и приятелката му бяха в този край на сградата на третия етаж. Явно мъжът с оцъкления поглед не го знаеше.

— Севки — обади се тя, когато хукна нагоре по стъпалата. Движението й привлече вниманието на мъж, който идваше от отсрещния край на коридора.

— Виждам го. — Севки беше проникнал в системата с охранителни камери на университета. — Трябва да се махнеш оттам.

Клийна беше на същото мнение. През последните два дни беше успяла да изкара Бриджит от Бостън, като използва деловите си контакти. Бяха се съгласили да оставят малката й сестра в тайна квартира, докато Клийна не им каже, че всичко е приключило. На Бриджит никак не й беше приятно, но бе достатъчно уплашена, за да се съгласи без излишни сцени.

Мъжът, който се беше свързал с Клийна, се обаждаше редовно, обикновено на всеки четири часа и нещо. Беше му докладвала за Лурдс и той изглеждаше доволен. Не беше споменал за изчезването на Бриджит и Клийна беше сигурна, че не го е забелязал.

Въпреки съвета на Севки тя се понесе нагоре по стълбите.

— Какво правиш? — попита той.

Клийна си пазеше дъха за тичането.

Севки здраво изруга.

— Престани! Бъди разумна. Време е да се махаш оттам. Мъжът изглежда опасен. И този, който те следи, също.

Клийна хвърли поглед през рамо и видя, че мъжът, когото беше забелязала, наистина върви след нея.