Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Може би не сме само ние тук. — Екарт се вбесяваше, че се бяха отклонили от плана. Да се опитваш да откриеш някого на непознат терен не беше лесно. Не разполагаха с никакво предимство и не можеха да действат безнаказано.

Искаше му се да беше останал в Саудитска Арабия, за да види развоя на събитията след убийствата, извършени от отряда му. Сигурно здравата беше уплашил принц Халид. Според телевизионния репортаж, излъчен от Икономическия град на крал Абдула, Халид се въоръжаваше и се готвеше за война. Или още по-добре — за отмъщение. Точно това искаше Уебстър.

В резултат други страни от Близкия изток, като Индия, Пакистан и Китай, бяха под тревога. В мига, в който някой направеше погрешна стъпка, тези държави щяха да се хванат за гърлата.

Екарт беше доволен от това. Знаеше, че Съединените щати са се старали прекалено дълго да им попречат да се избият взаимно. Щеше да е най-добре, точно както бе казал и Уебстър, да ги оставят да размахат чуковете, да изчакат огъня да изгасне, после да навлязат и да завладеят целия регион. Стига са се съобразявали с ОПЕК. Америка отново можеше да стане велика.

Изгаряше от нетърпение.

Намери стълбището и се заизкачва към втория етаж.

В главата на Лурдс се въртяха какви ли не мисли, докато се опитваше да проумее това, което Олимпия току-що му беше казала. Йоан от Патмос, известен още като свети Йоан и Йоан Богослов, се смяташе за автор на „Откровение“ в Новия завет.

— Казваш, че Йоан от Патмос е написал книгата, която аз преведох? — попита той.

Олимпия поклати глава.

— Не. Но книгата, която преведе, е за Йоан от Патмос. Той е написал Свитъка на радостта, за който става дума в превода.

— Тогава защо никога не съм чувал за него? Това е нещо, за което би трябвало да знае целият свят.

— Защото Свитъкът е бил скрит и пазен в тайна.

— Защо?

— Свитъкът на радостта е опасен, Томас — отвърна Олимпия. — Вероятно най-опасният документ на света.

— Защо?

— В него става дума за края на света.

— В „Откровение“ също. Според някои учени и теолози Йоан от Патмос го е написал, докато е бил заточен в Гърция. Според някои той е апостол Йоан и автор на Евангелието на Йоана.

— Това е един и същи човек — отвърна Олимпия. — Имал е тези видения и ги е описал, докато е бил на остров Патмос.

— Учени и църковни водачи не са съгласни, че апостолът, авторът на евангелието и авторът на „Откровение“, са един и същи човек. Историци и тълкуватели на Библията представят силни аргументи за това.

— Колко пъти някой, вярващ или не, е успял да докаже, че нещо в Библията е лъжа? Колко дълго учени и историци се съмняваха в достоверността на потопа, докато накрая не се доказа научно, че Средиземноморският свят някога е бил наводнен.

— Доказаха и че потопът се е дължал на геоложки явления, а не на Божията намеса. И че не един, а няколко потопа са станали по света по различно време.

— Смятат, че е геоложко явление, но не могат да докажат какво точно.

Лурдс не се възпротиви, защото знаеше, че няма да я разколебае.

— Не ме гледай така — рече тя.

— Никак не те гледам.

— Напротив, гледаш ме. — Олимпия се обърна към компютъра си и започна да отваря файлове.

С все по-голямо удивление Лурдс наблюдаваше как екранът се запълва от сканирани свитъци. Повечето бяха на старогръцки, но няколко явно бяха доста по-късни.

— Какво е това? — Той се наведе към екрана.

— Тримата Йоановци са били един човек, Томас. Разполагам с доказателство. Това са документи — писма и хроники — от мъже, които са работили с него.

— Кои?

— Съратници, осигурени от Петър и Павел. Първият свитък съдържа подробности около смъртта на Йоан. Във всички останали става дума за последните му дни и как им е диктувал книгата за Апокалипсиса и Свитъка на радостта.

— Виждам, че това са хроники. — Лурдс лесно си преведе свитъка. Цифровите копия бяха много добри.

— Виждаш това и още се съмняваш в думите ми? — попита тя с раздразнение.

— Предпочитам да видя оригиналния документ, преди да се произнеса върху автентичността на това копие. — Лурдс беше дипломатичен.

Бузите на Олимпия поруменяха и очите й се присвиха.

— Томас Лурдс, ако мислиш, че съм тръгнала да те баламосвам, значи не ме познаваш толкова добре, колкото трябва.

— Ако мислиш, че просто ще приема това, без да се усъмня в достоверността му, ти не ме познаваш толкова добре, колкото трябва. Може би толкова ти се иска да вярваш в него, че не виждаш нещата обективно.