Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не, нито едно.

Раздразнен, Лурдс се пресегна и я хвана за китката. Дръпна я до една стъклена витрина с римски оръжия и попита:

— Какво става? Защо си толкова разтревожена?

Влажните й очи се впиха в неговите.

— Имай ми доверие, Томас. Ще трябва да почакаш още малко. — Тя си пое дъх. — Преди да се опитам да ти обясня всичко, трябва да ти покажа някои документи. Разчетеното от теб има дълга история и ние не знаем всичките отговори.

— „Ние“?

— Не мога да говоря за това все още. Нямаш представа с какво си се захванал. Нито колко е важно.

— Беше само едно послание — рече Лурдс. — Още не съм сигурен дали е нещо важно.

Олимпия постави изящната си ръка на устата му.

— Не ми казвай още. Трябва да изчакам. Искам да мисля колкото се може по-ясно и да съм подготвена, доколкото мога. Разбираш ли?

Понеже нямаше друг избор, Лурдс кимна.

Тя го сграбчи за ръката и го задърпа отново след себе си. Почти препускаха през двата етажа. Олимпия беше достатъчно дребна и слаба, за да се провира през студентите безпроблемно. Телосложението на Лурдс не беше толкова аеродинамично — беше по-висок и широкоплещест, а раницата още повече затрудняваше движението му. Без да иска, той се блъсна в двама студенти, докато се опитваше да запази равновесие. Извини се и продължи.

Безобидни ругатни, подхилквания и подмятания защо професор Аднан и гостуващият професор са се забързали толкова, ги преследваха нагоре по стълбите.

Най-сетне Олимпия заряза стълбището и се отправи към кабинета си. Беше извадила ключовете от чантата си още преди да стигне до вратата. Върху матираното стъкло с черни букви беше изписано на английски и турски:

ПРОФЕСОР ОЛИМПИЯ АДНАН

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Ключът изстърга в ключалката и най-сетне се завъртя. Олимпия хвърли последен разтревожен поглед през рамо и влезе вътре. Лурдс я последва и тя заключи вратата.

Кабинетът беше чист и подреден, книгите — тематично систематизирани по полиците, а и бюрото — идеално разтребено. Находки от Римската и Османската империи, които бяха спомогнали за изграждането на древния град, бяха артистично подредени из помещението в дървени кутии с рамки. Лурдс беше разглеждал сбирката на Олимпия и не бе открил нищо уникално. Тя беше събрала повечето от находките, когато бе ходила по разкопки с археолози. Гордо му беше показвала снимки от онези дни, но нямаше никакво желание да се връща към тях.

Един от любимите й експонати беше ваза, върху която бе изобразена девойка, коленичила пред младеж. Въглеродното датиране беше потвърдило, че идва от микенския период, някъде около 1600 г. пр.Хр. Беше посветена на Елевзинските мистерии, които се основаваха на мита за Деметра и Персефона.

Персефона била дъщеря на Зевс и Деметра, брат и сестра богове, и била отвлечена от Хадес, своя чичо. Хадес я отвел да живее в подземния свят, защото се влюбил в нея. Зевс дал разрешението си за отвличането, но Деметра, в мъката си, докарала вечна зима в света на смъртните.

Накрая Деметра успяла да освободи дъщеря си от подземното царство за девет месеца в годината, което обясняваше топлите месеци — за хората, които вярваха в подобни легенди. Елевзинските мистерии — едни от така наречените „мистерии“, изповядвани в гръко-римската култура по онова време, защото се ширели без статута на официална религия или писмена основа — били наложени, за да определят някои жени и мъже като по-богоподобни от останалите.

Което, кисело отбеляза наум Лурдс, често ставаше в религиите.

Другият експонат на бюрото й беше от времето на Османската империя, когато започва упадъкът на Римската империя. Олимпия беше направила голяма находка по време на местни разкопки и беше получила поднос, върху който бе изобразен Сънят на Осман.

Осман I е прозвището на харизматичен и идеалистичен владетел на империята по време на славните й дни. Макар че дори по времето, когато била разказвана, идеята за съня на Осман никога не била възприемана като реална случка, тя била приписвана на него.

В своя „сън“ Осман бил вдъхновен да завладее земите около империята от едно огромно дърво, което разпростирало корените си на три континента. Клоните му се виели в небето. В резултат на това той създал османското управление, което променило живота на всички, които живеели в границите на империята, и на тези, които били покорени.

— Сядай. — Олимпия махна към един стол, а самата тя коленичи пред библиотеката си. — Ако искаш да скриеш нещо в кабинета си, къде би го скрил?