Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Не знам нищо за това.

Халид се усмихна, но изражението му беше хладно и сдържано.

— Предполагам, че и да беше вярно, щяхте да го отречете.

Уебстър не си направи труд да отговаря.

— Твърди, че ЦРУ го вербувало заедно с приятелите му да отвлекат един човек от международно летище „Ататюрк“ само преди няколко дни. Някой си професор Томас Лурдс. Познавате ли го?

— Знам кой е, разбира се. Даваха нападението над него по новините. Последното, което чух, е, че са му позволили да остане в Истанбул, за да продължи с изследванията си.

— Така е — отвърна Халид. — Този тук успял да избяга от полицията и ми разказа много интересна история. Желаете ли да я чуете?

Уебстър се насили да запази самообладание. Изобщо не беше очаквал това.

— Разбира се, Ваше Превъзходителство. Щом я намирате за интересна.

— Много е интересна. — Халид се приближи до треперещия мъж и сложи окуражително ръка на рамото му. — Този човек тук твърди, че не само е трябвало да залови професора, но и да разбере дали у него има един документ.

— Документ ли?

— Да, явно нещо с историческа стойност, свързано с религиозната история на Истанбул. Знаете ли нещо за това?

— Не — излъга Уебстър и едва преглътна гнева си. Някъде по веригата имаше теч. Лош късмет беше, че Свитъкът на радостта се беше появил по същото време, когато правеше хода си в Близкия изток. И Доусън не биваше да казва на никого, че търсят религиозен ръкопис.

— Е — продължи Халид с безстрастен тон, — можете да проучите въпроса, когато имате време.

— Разбира се.

— Истанбул е важен град за историята на моя народ.

— И на моя.

— Мюсюлмани и християни воюват от векове — заяви Халид. — Този град съдържа историите на двете култури и всеки религиозен документ би представлявал огромен интерес за мен.

— Разбирам.

— Изпратих военен контингент в Истанбул с надеждата да намерят документа.

— Ако такъв съществува — възрази Уебстър.

Халид отстъпи назад от мъжа с белезниците.

— За мен не е тайна, че сред хората ми има шпиони. Знам, че някои от тях са ваши. Този мъж се е уплашил за живота си и е дошъл при баща ми да търси опрощение на греховете си към нас. Вярно ли е, Фарук?

— Да, кралю мой.

— Баща ми щеше да му прости и вероятно да търси начин как да го използва, за да разбере повече за това, което ЦРУ иска да научи за моята страна.

Вики изведнъж стисна Уебстър за ръката. Ноктите й се забиха в дланта му.

— Мили боже! — прошепна тя и извърна глава.

Явно предусещайки какво ще последва, окованият мъж опита да се извърне и наведе едновременно. Вдигна ръце, за да се защити.

С бърз замах Халид изтегли меча от гърба си и разсече странично мъжа. Острието посече ръцете на затворника и мина точно под челюстта му през плът и кости.

Кръв опръска Халид и поляризираното стъкло, когато отсечените пръсти се посипаха по пода и се сгърчиха. Робата, гутрата и лицето на принца бяха обагрени в червено. Той стоеше, без да трепне.

Обезглавеният мъж се свлече на пода и тялото му се сви в предсмъртен гърч.

Халид коленичи и избърса меча си в дрехата му, преди да го върне в ножницата на гърба си. Изправи се и се обърна към Уебстър.

— Аз не съм като баща си — рече принцът, докато кръвта се стичаше по суровите му черти. — Няма да търпя предатели. И тази страна ще започне да следва божията воля. Няма да простя на враговете си, нито ще им се размине. — Той прекрачи трупа. — Разбирате ли, вицепрезидент Уебстър?

— Разбира се — отвърна Уебстър, като се мъчеше да изглежда потресен. Беше изненадан от кръвожадността на Халид, но това само щеше да е от полза за плановете му.

Но фактът, че принцът знаеше за събитията в Истанбул, можеше да представлява проблем. Единствено мисълта, че Екарт и хората му вече трябваше да са кацнали там, успокояваше Уебстър.

Принцът щеше да закъснее.

Томас Лурдс скоро щеше да бъде отново в ръцете на Уебстър.

Истанбулски университет

Площад „Баязид“

Истанбул, Турция

19 март 2010

— Знаеш ли кой е авторът на тази книга?

Лурдс се мъчеше да не изостава от Олимпия, докато тя крачеше по коридорите на колежа по история, в който преподаваше. В сградата имаше студенти, останали за следобедните и вечерните лекции. Навсякъде жужаха разговори и звънкият смях беше пълна противоположност на мрачното, тревожно настроение, завладяло Олимпия толкова внезапно и тайнствено.

— Няма конкретно име.

— А други имена?