Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Представянето е всичко — прошепна в отговор Уебстър.

— Не и когато е прекалено.

Шест часовоя, въоръжени с картечници, стояха пред тежката бронирана врата, на която беше изобразен гербът на Саудитска Арабия — палма върху кръстосани мечове. Един от пазачите пристъпи напред и махна на останалите да се заемат за работа. Уебстър беше претърсен и проверен с детектор за метал.

Един от мъжете протегна сламен панер и каза:

— Моля, телефоните и преносимите компютри — в панера. Ще ви бъдат върнати на излизане от кабинета на Негово Превъзходителство.

Уебстър даде пример, като пръв сложи смартфона си „Блекбъри“ в панера. Останалите го последваха. Вратата се отвори.

Принц Халид, облечен с широка роба и гутра, стоеше с лице към стена от поляризирано стъкло, което поглъщаше яркото следобедно слънце в залива. Беше метър и осемдесет висок и строен, но не изглеждаше внушителен. Държанието му обаче компенсираше това. В Стойката му имаше сурово предизвикателство. Държеше ръцете си зад гърба, докато гледаше надолу към града като хищна граблива птица. Носеше два големи пистолета, запасани на кръста, и извит ятаган в ножница на гърба. Носенето на оръжия на публично място беше нещо, което баща му никога не би позволил, но принцът изглеждаше като роден воин.

Уебстър се загледа в отражението на младия принц в стъклото. Халид имаше дългия гърбав нос на баща си и острия поглед на ястреб, който придаваше на красивите му черти опасно излъчване. Брадата му беше къса и рехава и това му придаваше вид на младеж, който се опитва да изглежда много по-възрастен.

Ако не беше този, който беше, Уебстър можеше да изпита съжаление към младия принц, който съвсем неочаквано се беше възкачил на престола.

Халид се обърна към Уебстър, премери го от главата до петите, после огледа набързо и останалите. Стисна презрително устни, сякаш не бяха оправдали очакванията му.

— Принц Халид — рече Хамал накрая, — представям ви вицепрезидента на Съединените щати Елиът Уебстър.

Знаейки, че следващият ход е на младия принц, Уебстър не помръдна от мястото си.

— Добър ден, принц Халид. От името на Съединените щати, президент Уегънър и лично от мое име, бих искал да ви изкажа искрени съболезнования за скорошната ви загуба. Баща ви беше добър човек и голям приятел на моята страна. Ще липсва на всички ни.

— Благодаря ви, г-н Уебстър. Много мило от ваша страна. — Гласът на Халид беше почти монотонен, но Уебстър долови острата нотка на гняв в думите му. — Както и да е, не сте дошли само за да ми предадете съболезнованията си в този тежък за мен час, нали?

— Не — отвърна Уебстър. — Това е цената, която държавният глава трябва да плати. Личният му живот се преплита завинаги с делата му на държавник.

— Така ми казаха и съветниците ми. — Халид стисна левия си юмрук и го опря в стъклото. — Също така не исках да се виждам с вас днес, но те настояха.

— Може би ще е по-добре да дойдем по-късно — предложи Уебстър.

Халид се обърна към тях със сковано от ярост лице.

— Това няма как да стане, нали? Щом се разчуе — а то ще се разчуе, защото сте довели и госпожица Деанджело — отказът ми да се срещна с вас ще бъде възприет като слабост. Не е ли така?

— Ваше Превъзходителство, не искам да проявя неуважение, но това е момент на изпитание за всички нас. Светът се срасна по-здраво през последните няколко десетилетия. Смъртта на баща ви…

— Беше убийство — прекъсна го Халид. — Наречете го с истинското му име, или изобщо не говорете за това.

Уебстър се засегна, но си припомни, че това е поведението, което бе очаквал от младия принц. Все пак му беше трудно да го преглътне. Той кимна и добави:

— Убийството на баща ви ще повлияе на света.

— Странно, нали? Никой не се сети да му каже, че животът му е повлиял на света.

— Радвах се на добро приятелство с баща ви.

— Говореше много за вас — съгласи се Халид. — Ако не беше вашата дипломация в региона, страната ви можеше и да не се сдобие с договорите за петрол, на които в момента се радва.

— Това, което е добро за моята страна, е добро и за вашата.

— Страхувам се, че тук не сме на едно мнение. — Халид замълча. — С цялото ми уважение, разбира се. — Той махна към града от другата страна на стъклото. — На моя народ му трябваше време, за да разбере, че бъдещето ни се простира тук, а не със Съединените щати или Западния свят.

— Какво искате да кажете? — попита Вики. — Много от вашите хора обичат Съединените щати и Западния свят.