Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Нейпиър и Хамилтън се присъединиха към тях. Тексасецът се извисяваше над всички, беше метър деветдесет и пет висок. Ботушите и шапката добавяха двайсетина сантиметра към ръста му.

— Радвам се да ви видя отново, мадам — рече той.

— Кажеш ли ми още веднъж „мадам“, ще те фрасна — заплаши го Вики.

Устните на Хамилтън бавно се разтегнаха в усмивка.

— Честно казано, не мисля, че можеш да стигнеш толкова високо. Ти си едно дребно нищо.

Вики му се усмихна мило.

— Какво ще кажеш да си център на журналистическо разследване, каубой? Може да открием някой и друг тракащ скелет в гардероба ти.

Радушната усмивка остана на мястото си.

— Това е да си Вики.

— Знаех си, че ще ме разбереш. — Тя се обърна към Уебстър. — Чакаме ли някой друг?

— Не — отвърна Уебстър. — Поне не за този полет. Ще има й други, които ще дойдат в Саудитска Арабия. Хора, които имат инвестиции в Близкия изток. Но очаквам вие четиримата да бъдете ключови играчи в начинанието.

Спайдър огледа групата.

— Май ще стане голяма веселба.

„Това — помисли си Уебстър — е меко казано“. Ако всичко минеше според очакванията и плановете му, срещата в Саудитска Арабия щеше да промени света.

Единственото препятствие по пътя му беше книгата в ръцете на професор Томас Лурдс. Но скоро щеше да се погрижи и за това.

Кулата на Баязид

Площад „Баязид“

Истанбул, Турция

19 март 2010

Прохладен бриз духаше от Златния рог. Лурдс стоеше с лице към бриза и долавяше аромата на морето.

От мястото си на върха на Кулата на Баязид виждаше Стария град, двата бряга на Златния рог и устието на Мраморно море. Ако присвиеше очи, можеше да види дори Принцовите острови, където веднъж беше водил Олимпия на излет. Там се пътуваше с файтон и ритъмът беше много по-бавен, отколкото на континента. Много от сградите датираха от Викторианската епоха, когато островите били курорт за богатите.

В миналото на островите заточвали кралски особи. Европейски крале и принцове бяха последвани от османски султани, след като Константинопол падал отново и отново и бил възроден като Истанбул. Като пристанище и като връзка между Изтока и Запада градът никога не бе имал равен на себе си.

Кулата била построена от дърво през 1749 година, но изгоряла по време на Големия пожар в Сибалъ. Заради важността й като пожарникарска кула, била възстановена отново почти незабавно, но пак била направена от дърво. Чак след повторното й унищожаване през 1826 година, през 1828 година била издигната днешната кула. Османската барокова архитектура я караше да изглежда като излязла от вълшебна приказка.

Още три етажа били издигнати през 1849 година, така че часовоят да може да сигнализира за приближаването на вражески кораби и за опасност от пожар. През деня били спускани кошници с различни номера, които означавали къде се намира пожарът. През нощта се използвали цветни фенери.

Лурдс лесно можеше да си представи какво е било в онези ранни години. Часовоят на пост горе е трябвало да си намира работа и забавления, за да запълва дългите часове между пожарите и вълнението. Независимо колко години минаваха, имаше неща в човешкия живот, които никога не се променяха.

— Усмихваш се.

Лурдс се обърна към Олимпия.

— Разбира се, че се усмихвам. Стоя на върха на Кулата на Баязид. Колкото пъти съм идвал тук, все не съм успявал да се кача на кулата.

— Трябва да имаш специално разрешение за това.

— Знам. Казваха ми го. Всеки път.

Олимпия се усмихна.

— Щом като толкова си искал да се качиш на кулата, защо не си ме попитал?

— Не исках да се почувстваш неловко, ако не можеш да го уредиш.

Олимпия повдигна вежди.

— Съмнявал си се, че мога да го уредя?

— Никога. Връзките ти ме изненадват.

— Отново се усмихваш. Има ли още нещо?

Лурдс я придърпа в прегръдките си.

— Мислех си за излета на Принцовите острови.

Олимпия се сгуши в него и стисна ръката му. Той усети топлината й и аромата на лавандула.

— Когато изпуснахме ферибота и останахме да пренощуваме на острова.

— В дъжда, доколкото си спомням — засмя се тя.

— Явно моите спомени са по-романтични от твоите.

— Не, помниш го, защото това е единственият път, когато се съгласих да правим секс на открито.

— Виждаш ли? — Лурдс я ухапа лекичко по врата. — Романтика.

— Спомням си, че беше студено и мокро.

— Не можеше да сме романтични цяла нощ. Освен това дъждът беше освежаващ.

— За теб може би, но аз си стоя в университета и правя проучвания. Държа на удобствата. Ти обичаш трудностите. Затова аз не търся находки, докато стрелят по мен, а ти го правиш.