Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Франсис Деанджело проявил изобретателност в правенето на пари. Той изпрал незаконните си печалби в Холивуд, радиото и телевизията.

Рисковите инвестиции се оправдали и той успял да финансира нови начинания в здравеопазването и електрониката. Днес телевизионната мрежа „Деанджело“ заемаше видно място в новините и забавните програми. Вики беше приятелка на Уебстър още преди смъртта на жена му и именно тя бе продуцирала шоуто на Ванеса Уебстър.

Медийната империя на Деанджело беше играла важна роля в кампаниите на президент Уегънър, публично и зад кулисите.

Вики приглади ревера на вицепрезидента.

— Ако моят прапрадядо можеше да ме види как разговарям свойски с вицепрезидента на Съединените щати, знам, че щеше да се радва — рече тя. — Не всеки може да се движи с вицето.

— Повярвай ми, скъпа моя, не всеки би искал. — Уебстър взе ръцете й и ги стисна.

Тя го целуна леко по бузата.

— Значи са глупаци и не желая да говоря за тях.

Уебстър се изсмя.

— Много се радвам, че можеш да ме придружиш на това пътуване.

Вики го изгледа многозначително.

— Кралят на Саудитска Арабия току-що беше убит, вероятно от религиозни противници, търговията с петрол може да пострада, защото наследникът на трона не е голям привърженик на Съединените щати. Нима мислиш, че ще пропусна шанса за място на първия ред за предстоящия апокалипсис?

Уебстър се изненада от избора й на думи. Присви очи и каза:

— Надявах се, че няма да го направиш.

Тя се усмихна.

— И сто ме тук. — Загърна се в палтото си.

— Хайде! — подкани я Уебстър. — Да се прибираме на топло! — Протегна ръка, тя я пое и тръгна с него към самолета.

Още две луксозни лимузини се отправиха по пистата към самолета, а в небето един хеликоптер се спускаше за приземяване.

Вики засенчи очи с ръка, за да огледа новодошлите.

— Стивън Нейпиър и Тристан Хамилтън?

Уебстър кимна. Стивън Нейпиър беше изпълнителен директор на „Прометеъс Експериментал Енерджи Рисърч“, един от водещите разработчици на алтернативни енергийни източници. Тристан Хамилтън беше син на легендарния петролотърсач Уесли „Дъсти“ Хамилтън, последния колос на една от най-големите петролни фамилии в Тексас.

— Вадиш големите пушки, а? — попита Вики.

— Президентът иска да ги впечатля — отвърна Уебстър — и възнамерявам да го направя.

Хеликоптерът се приземи с лекота, вратата се отвори и се появи млад мъж с прическа тип раста, кожа с цвят на кафе със сметана, малка брадичка и костюм „Армани“. Големи слънчеви очила скриваха очите му. Носеше тънко куфарче и вървеше почти с танцова стъпка. Тюркоазени слушалки на айпод стърчаха от ушите му.

— Кой е господин Готин? — попита Вики.

— Тайното ми оръжие — отвърна Уебстър.

Вики повдигна вежда.

— След толкова години още намираш начин да ме изненадаш. Бях сигурна, че познавам всички твои познати, които си заслужават да бъдат познавани.

— Не всичките ми приятели искат да бъдат известни.

Стивън Нейпиър беше солиден чернокос мъж към петдесетте. Имаше квадратна челюст и физика на тежкоатлет, но и аналитичен ум. Беше завършил колеж на петнайсет и беше защитил два доктората, по физика и химия, преди да навърши седемнайсет. Беше изкарал първите си патенти на стойност три милиона долара, преди да завърши колежа и да се сдобие с докторските си титли.

Тристан Хамилтън носеше джинси, каубойски ботуши, дълго кожено тъмнокафяво палто от лицева кожа и шоколадова каубойска шапка, украсена с тюркоазено — сребриста лента. Гонеше трийсетте и на практика беше израснал между фамилното ранчо и фамилните кладенци в Мексиканския залив.

Нейпиър и Хамилтън изгледаха студено новодошлия. Младият мъж не им обърна внимание и се запъти право към Вики Деанджело. Нежно взе ръката й и я докосна с устни, докато надничаше над слънчевите очила.

— Госпожице Деанджело. За мен е удоволствие да се запознаем.

— Благодаря ви, господин…

Той пусна ръката й и се изправи. Беше висок поне метър осемдесет и пет.

— Наричайте ме Спайдър. — Гласът му беше музикален. В него се долавяше нотка на ямайско реге, макар че мъжът не беше ямаец нито по рождение, нито по възпитание.

— И с какво се занимавате, Спайдър? — попита Вики.

— Напоследък се занимавам, с каквото си пожелая. И като че ли ми харесва.

— На загадъчен ли ще си играете?

— Не си играя на загадъчен. — Той се усмихна добросърдечно. — Ако вицепрезидент Уебстър искаше да знаете кой съм, вече щяхте да знаете. Така че, предполагам, ще узнаете, когато той реши да ви каже. — Повдигна рамене. — Може и да не узнаете.