Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Новата империя, за която крал Юсеф бин Абдул Азис ал Сауд бе дал живота си, се изграждаше пред очите на Уебстър. Строителни бригади и земекопни машини поставяха стоманените скелети на високите сгради и копаеха основи и улици върху горещия пясък. Шумът проникваше дори в звукоизолираното помещение. Стъклото на прозореца вибрираше от приглушените удари.

Един от най-впечатляващите райони на новия град се простираше на пристанището, съвсем близо до брега. Няколко небостъргача стърчаха от външния периметър на острова. Слънчевите лъчи се пречупваха в металните конструкции, по тесните греди се движеха мъже, продължаваха да строят нагоре към небето. В центъра на острова имаше повече сгради, както и мрежа от улици и високо издигнати магистрали.

Отдясно архитектите бяха използвали естественото пристанище, повтарящо формата на острова. В голямата марина с формата на сърп имаше цяла флотилия кораби, яхти и моторници. Повечето от плавателните съдове бяха за удоволствие, но имаше и баржи, които превозваха материали и оборудване за строителните бригади.

— Как ще нарекат острова? — попита Стивън Нейпиър. Беше застанал до Уебстър.

— Финансовият остров — отвърна Уебстър.

— Лесно се запомня — саркастично отвърна Нейпиър.

— Може да звучи по-добре на арабски — провлечено се обади Тристан Хамилтън. Стоеше на разстояние от тях, опрял ръка на прозореца.

— Трябва да признаем, че името е доста прямо. — Спайдър седеше в едно от плюшените кресла и работеше на лаптопа си.

Вики Деанджело стоеше в другия край на просторната зала, подпряна на един скрин. Говореше бързо по сателитния си телефон — определяше програмата, която филмовите й екипи трябваше да следват в града. По време на полета до Саудитска Арабия беше решила да направи специален репортаж за него.

Уебстър ценеше съобразителността и предприемчивостта й. Точно заради тези й качества я беше потърсил. Беше подписала временни споразумения с рекламодатели от Саудитска Арабия да поемат разходите за специалния репортаж.

— Ще стане красив град — заяви Хамилтън, — но изглежда недостатъчно защитен.

— Саудитската кралска флота е в морето — отвърна Уебстър.

— Както и американски военни кораби — отвърна Нейпиър. — Готов съм да се обзаложа, че американският флот ще държи размирниците далеч от града по-добре, отколкото саудитският.

Уебстър кимна. Това беше един от важните аргументи, които се надяваше да изтъкне пред младия крал. Вместо да го изслуша обаче, принц Халид щеше да приеме предложението като лична обида. В интерес на истината, вицепрезидентът разчиташе на това. Младостта на Халид и преживяното от него, заедно с изгарящото му желание да изгони шиитите от родината си, щяха да наклонят везните към войната.

И ако това не се окажеше достатъчно, информацията, която Доусън беше предал тази сутрин чрез хората си в страната, щеше да го направи.

Междувременно Уебстър щеше да изглежда като герой, който се опитва да захлупи врящия казан. Знаеше, че накрая ще гледат на него като на спасител, дори и след като първоначалните му усилия не сполучат. Тази мисъл го накара да се усмихне.

— Какво си намислил? — попита Хамилтън. — Приличаш на котка, която е изяла канарчето.

— Набирам увереност — отвърна Уебстър. — Трупам позитивна енергия.

— Това е добре, защото лично аз се чувствам като канарчето в момента.

— Ще се получи — каза Уебстър. — Повярвай ми, щом нещата се уталожат, всички ние ще бъдем на много подобри позиции.

В този момент Хамал, представителят на принц Халид, влезе в залата. Беше ги посрещнал на летището и оттогава ги придружаваше. Той беше едър мъж, минал четирийсетте, с матова кожа и свирепа на вид, разделена на две брада. Покритите му с белези мазолести ръце свидетелстваха за трудни години и суров живот. Но бялата му роба и гутрата бяха безукорно чисти.

Много хора можеха да пренебрегнат и подценят този мъж, даде си сметка Уебстър. Но той не беше сред тях.

— Господин вицепрезидент — любезно рече Хамал и черните му очи обходиха групата. — Принц Халид ще ви приеме заедно с гостите ви. Бихте ли ме последвали.

— Разбира се — отвърна Уебстър.

Разкошните офиси демонстрираха богатство, привилегии и власт. Бяха обзаведени със скъпи мебели, килими и висящи по стените компютърни изображения на бъдещия изглед на КАЕК — така местните наричаха Икономическия град на крал Абдула, — след като бъде завършен.

— Твърде крещящо е — прошепна Вики.