Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Наистина не знаеш какво пропускаш.

Олимпия се освободи от прегръдката му и се извърна към него. В усмивката й имаше тъга.

— Моля да ме извиниш, но не съм съгласна. — Погали го по лицето. — Много добре знам какво пропускам.

Лурдс остана като закован за миг, не знаеше какво да каже.

Олимпия се засмя и добави:

— Беше великолепен на лекцията днес. Студентите те харесаха, но аз го очаквах.

— Имаш хубав випуск — отвърна Лурдс.

— Знам. Как върви твоят таен проект? След като ми отделяш толкова много внимание, едва ли се справяш много добре. Използваш секса за разтуха, когато си в безизходица.

Лурдс се направи на сърдит.

— Вниманието ми може да бъде отвлечено и от красива жена, както знаеш.

— Ще го приема като искрен комплимент, защото беше казано в този дух, но знам истината. Ударил си на камък.

— Не е вярно.

Очите й се разшириха от изненада.

— Разчел си ръкописа?

— Да.

— Това е невероятно. Защо не ми каза?

— И двамата се съгласихме, че умееш да отвличаш вниманието.

— Можеше да дойдеш по-рано и да ми кажеш добрата новина.

Лурдс поклати глава, усети как възбудата му се засилва отново. Последните два дни се бяха превърнали в маратон на почти съсипващо безсъние. Въпреки че Олимпия беше идвала всяка вечер в хотела, сексът само го упойваше и той сякаш изпадаше в несвяст за няколко часа.

— Нямаше добра новина, докато не дойдох в тази кула — отвърна той. — Последните парченца от шифъра най-сетне се подредиха в главата ми, докато се изкачвах по стълбите. Двеста осемдесет и шест стъпала, струва ми се.

— Изкуствен език ли е?

— Всъщност точно тук сбърках отчасти. В ръкописа е използван не един изкуствен език, а три. И съществува сложна система на заместване на трите езика, която вероятно зависи от своето рода генератор на случайни числа.

— Генератор на случайни числа?

— Представи си играта „Туистър“. Играла си на „Туистър“, нали?

— Разбира се, като момиче.

— Помниш ли стрелката, която се върти?

Олимпия кимна.

— Казва ти къде да си сложиш ръцете й краката.

— Точно така. Ляв крак на зелено. Дясна ръка на червено. И така нататък. Това в известен смисъл всъщност са два езика.

— Не те разбирам. Виждам само един език: посоките.

— Защото възприемаш двата езика едновременно — отвърна Лурдс. — Стрелката всъщност превежда на език на физическо движение и на език на зрителните възприятия, ако ме разбираш. Картонът със стрелката е разделен на четири квадрата…

— За краката и ръцете — прекъсна го Олимпия. — И цветовете за зрението. Два езика.

Лурдс се усмихна.

— Сега го разбра.

— И за какво се разказва в твоята тайнствена книга?

— Става дума за местонахождението на нещо, наречено Свитък на радостта.

Цялото оживление изведнъж се изпари от лицето на Олимпия.

Загрижен, Лурдс сложи ръка на рамото й, за да я подхване.

— Добре ли си?

— Да. Но това е толкова неочаквано. — Изглеждаше много развълнувана. — Всъщност не беше толкова неочаквано. Надявах се да се случи, но не знаех дали ще можеш да се справиш с превода. От две хиляди години стотици хора са се опитвали да направят това, което ти току-що стори. И нито един от тях не е успял.

— Знаела си за книгата? — изуми се Лурдс.

Олимпия се мъчеше да събере мислите си.

— Знаех за книгата, но никога не я бях виждала. Никой, който познавам, не я е виждал. Вече смятахме, че е просто легенда. Или че е съществувала, но е унищожена.

Лурдс я сграбчи за раменете.

— Олимпия! Олимпия! Погледни ме!

Тя го направи, но като че ли мислите й бяха другаде. Изведнъж тревогата, която го беше обзела в катакомбите, го завладя отново.

— Олимпия, за какво говориш? Откъде знаеш за тази книга? Какво представлява Свитъкът на радостта?

Тя взе ръката му и го погледна право в очите.

— Имаш ли ми доверие?

Лурдс не знаеше какво да отговори.

— Моля те, Томас, приятели сме — повече от приятели — от години. През всичкото това време никога не съм те молила за нещо голямо. Сега те моля да ми се довериш.

— Добре — отвърна той, надяваше се, че няма да дойде моментът, в който ще съжалява за това.

Бизнес център

Икономическият град на крал Абдула

Саудитска Арабия

19 март 2010

Застанал до прозореца на последния етаж на луксозната офис сграда, Елиът Уебстър гледаше проблясващите зелени вълни на Червено море. Мислите му бяха насочени към миналото, към империите, които се бяха издигали и загивали на този бряг. От тях бе останал само прах и няколко сгради и паметници тук-таме.