Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Какво пише в нея?

— Още не знам.

— Нима? — Олимпия се усмихна учудено. — Невероятният професор Томас Лурдс е забуксувал.

— Малка спънка, уверявам те. — Той прокара пръсти по грапавите страници. — Мисля, че вече отбелязах някакъв напредък.

— Докато бягаше от терористите на летището ли?

— Мога да върша няколко неща едновременно, забрави ли? — Лурдс погледна с копнеж разтворения ръкопис, пресегна се и прелисти страниците.

Олимпия затвори книгата.

— Не сега, професоре. Скапан си и знаеш, че не си във върхова форма, когато си преуморен. Само ще гледаш страниците, докато умът ти се върти безпомощно.

— Така ли? — Харесваше му, че го познава толкова добре.

— Да, така. — Тя прокара пръсти през косата му и започна да разтрива главата му. — След като поспиш няколко часа, ще се справиш много по-добре.

— С решаването на загадката на книгата, предполагам.

Тя го щипна игриво по носа и се усмихна.

— И с някои други развлечения.

— Имаш ли представа какви могат да бъдат?

Без да каже нито дума повече, Олимпия премести книгата встрани, постави ръка на гърдите му и го бутна да легне по гръб на леглото. После свали полата си и го възседна само по електриковите си гащички. Дантелената материя не оставяше много на въображението.

Наведе се и го целуна, хълбоците й естествено се притиснаха към неговите. Втвърденият му пенис беше приклещен в прозрачните гащички и горещата възбуда скоро й позволи да започне да се плъзга нагоре-надолу по него. Продължиха да се целуват. Тя вдишваше на пресекулки и неволно потрепна, докато се търкаше в него все по-силно и по-силно.

Лурдс се притисна към нея, преодолявайки желанието си да я претърколи и да разкъса тънката дантела. В следващия миг обаче тя потръпна, разтресе се от удоволствие и се отпусна на гърдите му. Той се наслаждаваше на топлата й плът. Погали я, прокара пръсти от лопатките чак до задника й.

Минутите се нижеха и Лурдс си помисли, че е заспала.

— Това — рече тя отмаляло — беше по-хубаво, отколкото очаквах.

— Тук съм, за да доставям удоволствие.

Олимпия се надигна и притисна с бедра възбудения му член.

— Не ти вярвам съвсем, професоре.

— Добре, да доставя удоволствие на теб и на себе си.

След бърза целувка тя се претърколи по гръб и Лурдс внимателно я последва, благодарен за просторното легло. Наблюдаваше я, докато сваляше гащичките си. После тя извади презерватив от чантата си. Беше се подготвила. Бавно му го сложи и го подкани:

— Хайде! — Разтвори крака, за да го поеме.

Лурдс се надвеси над нея, без да се отпуска, и започна да я дразни, като търкаше влажния си член в набъбналия от желание клитор, без да прониква в нея. Тя се притискаше към него, опитвайки се да открие правилния ъгъл, за да го улови.

— Наистина не играеш… честно — запротестира Олимпия.

— Толкова, колкото и ти по-рано. — Лурдс се наведе и пъхна езика си точно под ухото й. Това съвсем изопна нервите й. Но той не й остави време за протести, а се нагласи и проникна в горещата й плът. Олимпия изпъшка от удоволствие.

Лурдс бе удивен колко познато и колко различно му се струваше всичко. Беше му липсвала през всичките тези години и знаеше, че отново ще му липсва в близко бъдеще. Но в момента й се отдаваше и приемаше това, което тя имаше да предложи.

Свърши много по-бързо, отколкото очакваше. Известно време остана върху нея, галеше я и я прегръщаше, наслаждавайки се на споделеното удоволствие. После тя любезно го побутна да слезе и той легна до нея.

— Леле! — тихо каза Олимпия, докато се сгушваше на рамото му.

— Така е — въздъхна Лурдс.

Тя прокара пръст по устните му.

— Защо не поспиш малко, после ще идем да вечеряме.

— Може да проспя вечерята. — Той усети, че вече се унася.

— Няма да ти позволя. Трябва да ядеш. Ще се нуждаеш от сили.

— Това заплаха ли е? — ухили се Лурдс.

— Обещание.

Той затвори очи и остави сетивата да го напуснат, но с част от съзнанието си, онази част, която никога не спеше, амигдалата, която движеше сърцето и дишането, продължаваше да се труди върху съдържанието на книгата.

Международно летище „Вашингтон — Дълес“

Вашингтон

Съединени американски щати

17 март 2010

Вики Деанджело беше наследница на стари пари, спечелени по старомодния начин. Прапрадядо й бе злодей, глава на престъпен клан, който забогатял по време на Сухия режим. Франсис Деанджело обаче мечтаел да стане уважаван човек. Докато съвременниците му продължавали да влагат в нелегални производства, Деанджело минал на светло. Не само това, направил го умно и безпощадно. Пробил си с бой и изнудване пътя към редиците на големите капиталисти, които се движели с Рокфелер и останалите крупни индустриалци.