Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Тя се отскубна от устните му, плъзна език надолу по гърдите и корема му. Накара го да чака, той зарови ръце в косата й, преди тя бавно и нежно да го поеме в устата си.

За малко да му се подкосят коленете. Дъхът му беше учестен и накъсан и той едва се владееше. Знаеше, че тя е наясно с това и несъмнено се наслаждава на властта, която упражнява над него. Олимпия беше всеотдайна любовница, но и невероятен дразнител.

Точно когато бе готов да моли за милост, тя се отдръпна и му се усмихна изкусително.

— Върви се изкъпи. Ще продължим с фриволностите, когато си чист.

— Разбира се, господарке моя. — Лурдс взе ръката й и целуна пръстите. — Няма да се забавя повече от минутка.

— По-добре се забави повече. Вониш.

Лурдс се обърна да тръгне и за малко не се спъна в панталоните, които се бяха усукали около глезените му. Развърза обувките си и ги събу, после събу и панталоните. Погледна към Олимпия, която седеше полуразсъблечена на леглото.

Международно летище „Вашингтон — Дълес“

Вашингтон

Съединени американски щати

17 март 2010

Мобилният телефон на вицепрезидента Елиът Уебстър иззвъня точно когато личната му лимузина се плъзна по пистата към военния самолет, който трябваше да го отведе в Саудитска Арабия. Преди да вдигне, погледна да види кой го търси:

— Един момент, моля!

Шофьорът паркира лимузината в сянката на самолета. Уебстър вдигна звуконепроницаемото стъкло, което отделяше задната част на луксозното возило от шофьора. После кимна на тримата агенти от секретните служби, които бяха част от личната му охрана.

— Бихте ли ме извинили, господа, трябва да говоря насаме.

Тримата агенти отвориха вратите, слязоха от лимузината и застанаха на пост отвън. Уебстър се отпусна на задната седалка и вдигна телефона:

— Сами сме, полковник, и линията е обезопасена. Можете да говорите свободно.

— Много добре, сър — отвърна полковник Антъни Екарт. Той беше прехвърлил четирийсетте и двайсет и една години беше служил в морската пехота, преди да се оттегли. Пенсионирането му не беше изцяло негова идея. Откритата му политика „Америка на първо място“ не беше приета добре сред морската пехота. Медиите го обичаха заради острите му изявления относно онези, които според него били истинските врагове на Америка. Списъкът му като начало включваше целия Близък изток.

След като напусна морската пехота, Екарт започна работа при Уебстър като част от тайната му защитна организация, за която и президентът, и пресата още бяха в неведение. Служеше му вече три години.

— Предполагам, че сте чули за убийствата в Саудитска Арабия? — попита Екарт.

Погледът на Уебстър се стрелна към плазмения телевизор, който висеше от тавана на лимузината. „Дабълю Ен Ен Нюз“ излъчваха репортаж от рано сутринта. Кадрите от горящата сграда в Икономическия град на крал Абдула бяха заснети от борда на кораб в пристанището. Черен дим се издигаше над града.

В момента в Саудитска Арабия беше вечер. Подготовката на пътуването се беше проточила с часове.

— Чух — отговори Уебстър. — Очаквах обаждането ти.

— Положението тук е напечено — рече Екарт. — След нападението електричеството на целия град беше спряно — всички нормални комуникации бяха прекъснати. Не исках да използвам сателитния телефон, докато в града не се появиха масово хората от медиите. Иначе саудитците можеха да засекат сигнала ни.

— Ясно. Да разбирам ли, че хората ти са оцелели?

— Да, сър. Този път извадихме късмет. И двете мишени бяха сразени едновременно на тържеството по случай рождения ден на кралския внук.

— Чух, че май са обсъждали петролни доставки с индийското правителство.

— Да, пратениците бяха на празненството. Най-трудно беше да отстраним двете основни мишени, без да убием Халид, по-младия принц.

— Успяхте ли?

— Абсолютно.

— И как е нашият млад принц?

— Беше ранен, но няма сериозни поражения.

— Да разбирам ли, че принцът — вече крал — говори за отмъщение.

— Доколкото чух, пяна му излиза от устата.

Уебстър се усмихна.

— Халид винаги е бил луда глава и търси с кого да се сбие.

— Ще превърне страната в гнездо на оси.

— Както бяхме планирали.

— Ако враговете ни се унищожат взаимно, сър, това ще спаси живота на много наши войници.

Уебстър знаеше, че предстоящото съотношение на военните сили ще направи много повече. Разчиташе на това.

— Имаше цивилни жертви — продължи Екарт, — сред прислугата и охраната на краля, няколко от жените и децата също бяха убити, но никой няма да изгуби съня си заради това.