Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Откъде получи съобщението? — попита Уебстър.

— От частите на ЦРУ, които работят в Саудитска Арабия. Те се сдобили с информацията от техен човек, приближен до кралското семейство.

— Какво е станало? — вълнението и нетърпението на Уебстър растяха, но той не ги показваше. Знаеше, че Близкият изток ще запали искрата на пожара, който ще помете света. Разчиташе на това.

— Доколкото разбирам, кралят и престолонаследникът са имали неофициална среща в Икономическия град на крал Абдула.

— Среща с кого?

— Не знаем още. Вероятно с представители на индийското правителство.

— Предоговаряне на доставките?

Уегънър повдигна рамене.

— Вероятно договаряне на сделка по изграждане на тръбопровод през страната им.

— Явно е било в ход от доста време.

— Знам. И ако го направят, това ще застраши икономическия модел, който ние разработваме оттук. Много от хората, с които разговарях, се притесняват.

— Знам. И аз говорих с тях. — Уебстър се замисли за миг. — Знаеш ли, Майк, като бизнесмен, не мога да виня кралското семейство за договарянето на тази сделка. Никой не знае със сигурност колко петрол имат в резерва си. Никой извън управляващата фамилия не знае. Може би са стигнали до момент, в който трябва да намалят добива. Може би се страхуват, че Съединените щати ще прехвърлят бизнеса си в Южна Америка или в Африка.

— Или че най-сетне ще сме достатъчно мотивирани да открием алтернативно гориво след временния срив на икономиката ни. Надежден алтернативен източник ще промени Съединените щати, но в действителност ще промени изцяло и лицето на Близкия изток. Сигурно обмислят тази възможност.

— Сигурно — призна Уебстър. — Така както стоят нещата там в момента, те трябва да изнасят петрол. Нямат много други възможности — нямат производство, нямат вода, нямат достатъчно други ресурси. Ако се появи нов надежден източник на гориво, разстоянието, което трябва да изминаваме за петрола и цената, която се налага да плащаме, вече няма да се отразяват негативно върху икономиката и военната ни сила. Ще можем да си позволим доставките от Близкия изток да бъдат прекъснати, ако ножът опре до кокал.

— Знам. Но още не сме стигнали дотам. Скоро може да стане, но все още зависим от тези хора. Проблемът е, че те вече не искат да зависят от нас повече, отколкото ние от тях.

— Засега обаче още се нуждаем едни от други.

— Напоследък не толкова. — Уегънър поклати глава. — Нуждаем се от тях повече, отколкото те от нас. Имат други купувачи, които се редят на опашка. В момента сме инвестирали толкова много в Близкия изток, че с години не можем да мислим за изтегляне. Иначе ще изгубим средствата си.

— Юсеф и Мохамед търсят — търсеха — някакво активно съглашение относно увеличаване производството на петрол за Индия и Китай. Не преследваха Пакистан, поне доколкото аз знам, заради опасения от терористи в страната. — Уебстър замълча за миг. — Замислял ли си се върху възможността, че може ние да сме тези, които са убили — или поне са се опитали да убият — краля и престолонаследника?

— Да. Съществува и такава възможност. Не ми харесва идеята някакви наемници, използвани от американски гражданин или американска корпорация, да са извършили подобно нещо. — Уегънър поклати глава. — Но настъпиха тежки времена и страната ни не се харесва отвъд океана. Обзалагам се, че е някой друг. Някой, който не ни долюбва. Още излизаме от рецесията и армията ни е на повече места, отколкото можем да си позволим. Уязвими сме. Някои държави ще се възползват от това.

Уебстър остави мълчанието да се проточи известно време, преди да отговори:

— Знаеш, че съм зад гърба ти, Майк. Ще имаш всичко, от което се нуждаеш, каквото и да е то.

Уегънър погледна през прозореца, остави чашата си на бюрото и бръкна в джобовете си.

— Знам, че ще го направиш, Елиът. Затова ти го казвам. Имаш приятели в Риад и май е време да поискаме няколко услуги от тях.

Уебстър изчакваше президентът да мине на въпроса. Понякога му трябваше доста време да стигне до същественото, но никога не се плашеше от трудните решения. Това се дължеше на военното обучение, което беше преминал, но отчасти и на факта, че беше човек, който вярва в доброто и злото. Слабостта му според Уебстър беше, че продължава да вярва, че доброто винаги побеждава.

— Какво искаш да направя? — попита Уебстър.

— Искам да отидеш в Саудитска Арабия. Искам да разбера какво става там.

Уебстър се изправи.

— Добре, Майк. Има ли още нещо?