Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Винсънт се усмихна.

— Много по-добре е, господин вицепрезидент. Стана и вече говори как щяла да ходи на танци.

Уебстър се разсмя.

— Като стимул кажи й, че когато отново затанцува, ще я изведа някоя вечер и ще се забавляваме до зори.

Винсънт леко се изчерви.

— Ще й предам. Тя ме помоли да ви благодаря за цветята.

— Няма за какво, Винсънт. След всичко, което правиш за президента, това е най-малкото, което мога да сторя. — Уебстър насочи вниманието си към жената от специалните служби. — Как си в тази прекрасна сутрин, Милдред?

— Добре, сър. Благодаря ви.

— Как е новата Малка сестра 6 6 Организацията „Големи братя и сестри“ в САЩ има за цел да помага на подрастващите в тяхното житейско и бъдещо професионално развитие. — Б.ред. ?

— Добре е, сър. Понякога е малко палава, но ми харесва да я водя нагоре-надолу. — Младата агентка наскоро се беше записала за Голяма сестра. Уебстър й беше дал препоръка, която беше довела до одобряване на молбата й за опекунство.

— Отлично, Милдред! Радвам се, че нещата при теб вървят. — Уебстър бързо потри ръце. — Е, май е време да разбера защо президентът ме извика от сутрешната ми среща.

Винсънт кимна, после се извърна и почука на вратата на Овалния кабинет.

— Да — отговори плътен глас отвътре.

Винсънт отвори вратата и рече:

— Господин президент, вицепрезидент Уебстър е дошъл да ви види.

В другия край на помещението президент Майкъл Уегънър се изправи зад отрупаното с документи бюро. Той беше висок сух мъж с тъмна коса, която бе посребряла по слепоочията, откакто беше дошъл на власт. В колежа бе играл баскетбол — за малко не стана професионален играч, — преди да се запише в морската пехота и да й отдаде двайсет години от живота си.

Някои хора вярваха, че Уегънър е станал военен, за да избяга от политическата династия на баща си. Сенатор Кендъл Уегънър цял живот беше в политиката и бе умрял на поста си. На смъртния си одър беше помолил сина си да довърши мандата му. Всички знаеха за болестта, която го погуби, и смъртта му не беше изненада за никого.

Изненадващото за повечето хора беше колко добре младият Уегънър изкара последните две години на сенатора. Постът промени и виждането на Майкъл Уегънър за политиката. Тя беше влязла в кръвта му и той я превърна в кариера. След мандат и половина получи одобрението на Демократическата партия да се кандидатира за президент и спечели съкрушителна победа. Особено след като посочи Елиът Уебстър за вицепрезидент.

Популярността на Уегънър си оставаше висока според проучванията и всички бяха съгласни, че той е един от най-добрите президенти, управлявали някога. Но политиката беше взела своя дан.

— Добро утро, Елиът — рече Уегънър, докато заобикаляше бюрото. Беше без сако, а вратовръзката му лежеше на топка върху един от двата стола пред бюрото.

— Бих ти казал „добро утро“, Майк, но ми прилича повече на дълга нощ. — Уебстър пое протегната му ръка и я стисна. После седна на празния стол пред бюрото.

— Беше дълга нощ — съгласи се Уегънър, докато прекосяваше кабинета към подноса с кафе.

— Можеше да ми се обадиш.

— Направих го. В мига, в който се уверих, че ми трябваш. И твоите задължения не са малко. Не мисли, че не го разбирам. Знаех, че ще работя до късно по това, и исках един от нас да е със свежа глава.

— Аз ли?

— Твоята и без това обикновено е най-свежата във всеки даден момент — отвърна Уегънър с усмивка. — Кафе?

— Ако обичаш.

Президентът му подаде кафето, но не седна. Духна своето и отпи, но според Уебстър изобщо не усети вкуса му.

— Какъв е проблемът, Майк?

— Получихме непотвърдено съобщение от Риад, че някой е убил крал Юсеф бин Абдул Азис и престолонаследника Мохамед бин Абдул Азис снощи.

Уебстър остави кафето си на президентското бюро и се облегна назад.

— Някой пое ли отговорността?

Уегънър прокара ръка през косата си и въздъхна.

— Не сме получили окончателно потвърждение. Много е рано, но изглежда е истина.

— Какво се е случило?

— Въпреки количествата петрол, които Саудитска Арабия има и може да произвежда, петролните полета не могат да задоволят търсенето от Запада, Индия и Китай. Всички искат парче от петролната баница и са готови на всичко, за да си осигурят своя пай. — Уегънър кръстоса ръце на гърдите си. — Ние сме виновни, колкото всички останали, Елиът. Ухажвахме кралското семейство поколения наред. В миналото бяхме единствените с икономически и военен потенциал да ги браним. Когато Китай, Индия и Пакистан изплуваха със силни икономики и армии, изгубихме почва под краката си. Икономиката ни се клати и продължителното ни военно присъствие в Близкия изток източва кръвта ни. Ирак беше само началото.