Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Можеш ли да проследиш аудио и видеосигнала?

— Вече го направих. Следите водят до посолството на Съединените щати тук, в града.

— И… професорът няма представа, че сега го наблюдават?

— Щеше ли да прави това, ако знаеше, че някой го гледа?

Клийна почувства леко раздразнение.

— Наистина не бива да го гледаш.

— Тогава кой ще следи професора да не отиде някъде? — Тонът му беше подигравателен.

— Каза, че имаш достъп до камерата в коридора.

— Имам.

— Използвай нея, за да следиш професора.

— И да изпусна представлението? Ще ти предложа сделка. Ти изключи компютъра си — ще разбера, щом го направиш — и аз ще изключа моя. Да вдигнем залога, така да се каже. Съгласна ли си?

Клийна не отговори и не прекъсна видеосигнала.

— Пуснала ли си звука? — попита Севки.

— На публично място съм.

— В раницата на компютъра има слушалки.

Клийна се поколеба за миг, после отвори раницата и извади слушалките. Включи ги в компютъра и нагласи силата на звука. Добре се чуваше. Все едно беше в стаята с Лурдс и неговата приятелка. Идеята беше леко смущаваща, но много по-еротична, отколкото бе очаквала.

По време на полета до Истанбул беше слушала аудиокнигата. Разказът беше завладяващ. А и този тип забавление определено не беше нещо обичайно за нея.

— Аха! — разкикоти се Севки. — Не си ли малка мръсница?

— Млъкни!

Хотел „Есрин краун“

Квартал Султанахмет

Истанбул, Турция

17 март 2010

Лурдс целуна Олимпия, докато разкопчаваше сакото й. В стаята нямаше никого, но странният парфюм още витаеше из въздуха.

След страстната целувка Лурдс се втренчи в раздалечените тъмни очи на Олимпия и попита:

— Долавяш ли парфюма?

— Да. — Ръката й обгърна врата му и се заигра с косата му. Усещането му доставяше невероятно удоволствие и той знаеше, че тя е наясно с това. Бяха добри любовници, всеки беше опознал тялото на другия достатъчно, за да знае кое върши работа и кое не.

— Това не те ли притеснява? — Лурдс пъхна ръце под сакото и синкавозеленикавата блуза, за да разкопчае сутиена й. Извърши подвига с една ръка, което предизвика усмивката на Олимпия.

— Виждам, че още те бива — прошепна тя.

— Парфюмът? — напомни й Лурдс.

— И още не можеш да мислиш за две неща едновременно.

— Не съм съгласен. — Лурдс хвана в шепите си нежните й гърди и леко дръпна зърната. — Мога да правя няколко неща едновременно, когато се наложи.

Тих стон се отрони от устата на Олимпия и тя наклони глава назад.

— О, налага се! Определено се налага.

Лурдс се ухили и я целуна още веднъж. Плъзна ръце по гърба й и я притегли към себе си. Усети как топлината й се слива с неговата.

— Парфюмът може да е на камериерката, която е минала да оправи леглото — предположи Олимпия. Освободи се от Лурдс и го изгледа. — Има легло, нали? Изрично поисках стая с голямо легло.

— Трябва да има някъде, но още не съм го видял.

Олимпия се огледа.

— Ако питаш мен, сигурно е зад тази врата.

— Добре, тогава да проверим зад нея. В крайна сметка имаш докторска степен.

— Три, в интерес на истината.

— Явно компенсираш липсата на нещо друго. — Лурдс се наведе и я вдигна на ръце, после се отправи към вратата на спалнята. Щом влязоха, пипнешком откри ключа на лампата. Натисна го и мека светлина изпълни стаята.

Спалнята беше просторна, пердетата и покривката на леглото бяха в пастелни цветове. Огромното легло заемаше цялата стая. Лурдс понесе Олимпия към него и нежно я постави да легне.

Когато се опита да я последва, тя го отблъсна и рече:

— Мръсен си.

Лурдс застана до леглото и чак сега се сети в какво състояние е.

— Преди малко нямаше нищо против.

— Преди малко бяхме във всекидневната, не в леглото, където очаквам да се позабавлявам с удоволствие през следващите десет или дванайсет часа.

Лурдс повдигна вежда с престорена изненада.

— Имаш големи планове, а?

— Огромно желание, благодаря ти. И чака да бъде задоволено вече два дни, докато ти се шляеш наоколо.

— Едва ли бих нарекъл всичко, което ми се случи, „шляене“.

— Тогава е наказание.

— Повечето наказания, на които са ме подлагали, не са включвали стрелба.

Олимпия седна на края на леглото и разкопча ризата му. Прокара ръце по гърдите и гладкия му корем. Годините игра на футбол го поддържаха стегнат и строен. Той прокара пръсти през лъскавите вълни на косата й, наведе се и я целуна.

Пръстите й се заеха с токата на колана и панталоните му. След миг те се плъзнаха по стройните му бедра. Вече беше възбуден и освобождаването от дрехите само го поощри. Пръстите й обвиха члена му и Лурдс потръпна в очакване. Той хвана отново гърдите й в шепи и ги стисна толкова, колкото да изтръгне стон.