Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Уегънър уморено поклати глава.

— Бъди внимателен, Елиът! Гледах как слънцето изгрява тази сутрин и ми се стори, че някак си целият свят се е променил за една нощ. — Направи пауза. — Не е ли странна тази мисъл?

С уверена усмивка, Уебстър постави ръка на рамото му.

— Просто се нуждаеш от малко сън. Наспи се и ще се почувстваш по-добре. Двамата с теб ще запазим вярата. Това обещахме на американския народ, когато ни избра.

— Знам, знам. Непрекъснато си го повтарям. Просто бъди предпазлив, докато не разбереш какво става.

— Обещавам. — Уебстър стисна ръката му за довиждане, после се обърна и напусна кабинета. Сбогува се с двамата агенти от секретните служби, извади телефона си и се зае с организацията. Очертаваше се един напрегнат ден.

„Бъргър кинг“

Площад „Таксим“

Истанбул, Турция

17 март 2010

Клийна седеше в едно сепаре в дъното на закусвалнята и се мъчеше да не се чувства като воайор с лаптопа, който Севки й беше дал, след като освободиха Лурдс от полицейския участък.

Естествено, беше си чисто воайорство. Нямаше две мнения по въпроса. Наблюдаваше Лурдс и приятелката му — университетската преподавателка, не помнеше името й — в хотелската стая.

Проблемът беше, че тя не беше единственият воайор в случая.

— Твоят професор… — започна Севки.

— Казах вече, не е „мой“ — прекъсна го Клийна.

— Извинявай. Някой от нас работиха, докато ти спеше, и може да са малко уморени в момента.

— Спести ми го. Изкарвала съм по три дни без сън, когато работих за теб.

— И ти беше платено доста щедро за услугата, доколкото си спомням.

Клийна вдигна поглед към клиентелата наоколо. Беше късен следобед, преди вечерната навалица. Повечето от клиентите бяха американски туристи, които търсеха нещо познато за ядене, или студенти от колежите и университетите в Истанбул, които искаха да пробват храна от американска верига за бързо хранене.

Беше избрала мястото за оперативна база, защото площад „Таксим“ се намираше само на четири километра от хотела на професора. Ако Лурдс тръгнеше нанякъде, тя щеше да го засече с мотора, който си беше купила на черно от един познат. Освен това се надяваше, че мъжете от катакомбите ще се набиват на очи тук.

Севки й беше дал и слушалка, вързана с кодиран сателитен телефон, който също работеше посредством горещи точки за свободен достъп до интернет. Устройството убиваше ухото й, въпреки че беше съвсем малко и невидимо. Само дето изглеждаше, че си говори сама.

— Така — продължи Севки, — както вече казах, професорът не е сам.

— Виждам жената.

— И трябва да кажа, че изглежда дори по-добре, отколкото на снимката.

— Съсредоточи се!

— Стаята е пълна с бръмбари — каза Севки. — Затова имаш видеосигнал отвътре, а не само от коридора.

Клийна дотолкова беше свикнала с технологичните чудеса на Севки, че дори не се бе замислила как наднича в хотелската стая, след като той й беше казал, че няма да може да осигури картина.

— Кой ги е сложил? — попита тя.

— Като съдя по честотата и техниката, според мен са на ЦРУ. Или на подобно оборудван корпоративен екип от силите за сигурност. Трудно е да се разбере кои играчки на кого са в днешно време. Корпоративният шпионаж разполага с последна дума на техниката, някои даже са по-добри от устройствата на ЦРУ.

— ЦРУ? — Клийна се дръпна малко от лаптопа. — Няма никакъв смисъл.

— Ако ЦРУ вече наблюдават професора, защо си им притрябвала ти? И аз се зачудих същото, когато прихванах сигнала. Обмислих идеята това да е дело на някоя корпорация, но не ми хрумнаха вероятни заподозрени. Защо някой, включително ЦРУ, ще проявява такъв внезапен интерес към професора?

Клийна не хареса посоката, в която автоматично пое умът й.

— Ако това е дело на ЦРУ, ти им трябваш, за да си измият ръцете, ако работата се оплеска.

— Могат ли да те хванат, че ги шпионираш? — Мисълта, че ЦРУ може да ги шпионира, докато те шпионират Лурдс, беше, меко казано, много тревожна.

— Съмнявам се. Но виж нашия професор. Май е с пълни ръце.

Лурдс и университетската преподавателка се бяха отдали на любовни ласки. Клийна не се смути, но и не й се гледаше.

— Гадост! — изръмжа тя.

— Малко хард стана — възкликна Севки.

Клийна трябваше да признае, че гледката наистина отвлича вниманието и беше малко по-заинтригуваща, отколкото бе предполагала. Лурдс явно беше човек със значителни умения.

— ЦРУ — напомни тя.

— Не. Не мисля, че ще ни хванат. Замаскирал съм добре цялата работа по проникването. Цяло чудо ще е, ако разберат, че сме влезли.