Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Ако гледаме едно и също — изръмжа президент Майкъл Уегънър, — според мен сме свидетели на семената на война в Близкия изток, каквато никога не сме виждали.

Повечето хора едва ли щяха да доловят напрежението в гласа на президента, но Уебстър го познаваше от години. Уегънър беше на път да загуби самообладание. Това не се беше случвало.

— Гледам го в момента — отвърна той. — По телевизията и по улиците тук.

Уегънър изруга — още нещо, което рядко правеше.

— Не съм забравил, че си в центъра на всичко това, Елиът. В крайна сметка едва ли беше добра идея да те изпратя там. Тревожа се и за теб.

— Знам, Майк. Времената са тежки за всички.

— Добре ли си? Ако смяташ, че ти или хората ти сте в опасност, само ми кажи. Разполагам със спецотряд от тюлени на борда на един самолетоносач наблизо. Полковникът казва, че той и хората му могат да дойдат да ви изведат за по-малко от двайсет минути.

— Още няма нужда от такова нещо — отвърна Уебстър. — За момента сме в безопасност. Изтеглянето ни може да бъде възприето като признак на слабост. Не искаме да ни лепнат подобно нещо.

— Знам. Непрекъснато си го повтарям. — Президентът въздъхна уморено. — Просто не знам как положението се нажежи толкова бързо.

— Присъствието ни тук няма нищо общо с това — излъга Уебстър. — Принц Халид вече имаше план.

— Халид наистина ли си мисли, че ще му се размине без последствия?

— Принц Халид разполага със силно влияние. Не е пристрастен към богатството и властта като баща си и брат си. Иска да отмъсти за семейството си. Последствията не го интересуват. Иска да докаже мъжеството си пред света. И не смята, че някой може да го спре. Нещо повече, никой няма да го спре. Никой не може да си позволи да спре да купува петрола на Саудитска Арабия.

— Той е луд.

— По-скоро е хитър като лисица.

Няколко бързи просветвания привлякоха вниманието на Уебстър към улицата. Той веднага позна блясъка на дулата и разбра, че започва нова битка или ново клане.

— Мислех, че се разбираш с този човек — рече Уегънър.

— Докато баща му беше жив, можех. Надявах се синът да е прихванал от добронамереността на бащата. Но той е млад и е убеден в собствената си правота. И двамата помним какво значи да си млад, Майк.

— Знам.

— Брат му беше много по-разбран.

— Имахме лош късмет, че на трона се озова не синът, който трябваше.

„Не беше късмет — помисли си Уебстър. — Всичко върви според плана“.

Е, почти всичко вървеше по план. Ситуацията в Истанбул беше повече от обезпокояваща. Уебстър беше очаквал Екарт да докладва, че е успял. Но той не беше и все още не се знаеше къде се намира Свитъкът. Това бе тревожно, но Уебстър беше напълно уверен, че скоро ще бъде негов.

По телевизията саудитски танкове се движеха по улиците и разпръсваха пешеходците. Един мъж изскочи пред танка с коктейл „Молотов“ в ръка. Почти без да спре, той метна бутилката и тя се разби в бронирания корпус на танка.

Пламъци лумнаха по метала и накараха командващия офицер да се прибере вътре. Отгоре се появи картечница и петдесеткалибров откос прикова мъжа към земята. Преди тялото да престане да се гърчи, танкът го премаза, а когато отмина, не беше останало нищо, което да прилича на човек.

— Подложен съм на голям натиск у дома — каза Уегънър. — Много американски корпорации се тревожат, че активите им могат да бъдат приватизирани. Опасяват се, че саудитците ще копаят кладенци с оборудването им и после да го продадат на Китай или Индия.

— Това ще стане — отвърна Уебстър. — Нищо не можем да направим, ако Халид реши да го стори. Освен ако не се съгласят да плащат цената на петрола тук, която, готов съм да се обзаложа, ще се покачи в най-близко бъдеще.

— Едва ли ще са особено ентусиазирани да плащат надути цени на петрола там, когато се вади с оборудване, финансирано или построено от тях, и от находища, които те сами са открили.

— Мислих за това. Може би е време да дадем на принц Халид да разбере, че и ние можем да играем грубо.

— За какво говориш?

— Както самият ти изтъкна, разполагаме с експедиционен корпус на морската пехота и американският флот е наблизо. Може би е време да покажем малко мускули.

Уегънър замълча за кратко.

— Не съм доволен, че стигаме дотук.

— Разбирам, но колкото по-дълго чакаме, положението ще стане по-трудно за овладяване.

— Знам, знам. — Уегънър си пое дълбоко дъх и издиша. — Знаем ли дали зад атаката изобщо стои шиитски отряд?

— Не. Принцът настоява, че била шиитска терористична клетка.