Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Екарт бутна стената, но тя изглеждаше солидна.

— Мейфийлд.

— Да, сър.

— Още ли имаш координатите ни?

— Тъй вярно.

— Виждаш ли тунел покрай северната стена?

Известно време се чуваше само пукане.

— Не, сър. Според картите там няма нищо.

— Картите явно грешат, защото тези хора не са изчезнали просто така — Екарт освети пода с фенерчето си.

Нямаше нито драскотини, нито следи от изтриване по пода, нищо, което да свидетелства за наличието на врата, която се отваря навън.

Щом като не е навън, значи е навътре, реши той. Бръкна в комплекта за първа помощ на гърдите си и извади два аспирина. Стри хапчетата между пръстите си и изсипа финия бял прашец върху другата си длан. Легна на пода, измете мястото пред стената, после лекичко издуха прашеца към нея.

Част от белия прашец се плъзна изящно през внимателно замазана, почти невидима пукнатина. На ярка слънчева светлина можеше и да я види, но не и във вечния мрак на прохода. Отново разгледа стената. Нищо не показваше наличието на скрита врата.

Изправи се и повика спеца по експлозивите. Може и да не знаеха тайния механизъм за отваряне на вратата, но винаги имаше и друг начин да се направи вход.

— Йоаким! Какво правиш?

Сащисан и обзет от болка, Лурдс видя как Олимпия сграбчва брат си за ръката и го дърпа назад.

— Аз пазя това място — изръмжа Йоаким, разкривеното му от ярост лице се мержелееше в мрака. — Обещах на баща ни, че ще го направя.

— Не можеш просто така да го удряш — възрази Олимпия.

Всъщност Лурдс си мислеше, че Йоаким може да го удря, когато си пожелае, и не изгаряше от желание това да се повтори. Изправи се предпазливо и разтърка челюстта си. Усети вкус на кръв.

— Май хич те няма с доверието — рече Лурдс.

Олимпия се извъртя към него.

— А ти! Защо му каза, че ще откъртиш камъка от стената?

— Ами — отвърна Лурдс, — така както сме се натъпкали тук като сардини, нямаше голяма вероятност да го изкъртя от стената, без той да ме види. Реших, че е по-добре да му кажа какво се каня да направя.

Защо искаш да изкъртиш камъка?

— Недопустимо е — възрази Йоаким. — Това е криптата на старейшините. Тук тези мъже са платили с живота си, за да запазят тайната, която Йоан от Патмос поверил на ордена ни.

— Да предпази света от гибел — обади се Лурдс с отегчен тон. Йоаким направи крачка към него и Лурдс отстъпи назад, като се блъсна в стената.

— Неверник! — извика Йоаким.

— Ти имаш проблем с вярата, не аз. Аз вярвам, че Свитъкът на радостта е скрит зад този камък.

Тишина изпълни криптата.

Чак сега Лурдс забеляза, че Клийна се е приближила до него. Ръката й беше на хълбока, но той знаеше, че е само на сантиметри от пистолета, който носеше.

— Йоаким — рече един от монасите. — Може би трябва да се вслушаме в професора. В края на краищата той успя да разчете текста, който ние не можахме.

— Може да е номер — възрази Йоаким. — Не разбирате ли? Не знаем дали изобщо има нещо вярно в думите му.

Лурдс побърза да се обади:

— Прочетох за Свитъка на радостта. Разгадах езика.

— Кайин също знае за Свитъка на радостта. Той ти е казал за него, докато те е държал като пленник.

— Няма такова нещо — отвърна Клийна. — Там не съм се отделяла от него нито за минутка. Кайин изобщо не спомена за Свитъка на радостта.

— Ти си го отвлякла — ядосано отвърна Йоаким.

Клийна безгрижно сви рамене.

— Бях една от многото. И доколкото си спомням, ти ужасно бързо ни намери, след като Кайин ни плени.

— Тази крипта трябва да остане непокътната — отвърна Йоаким. — Гробовете на старейшините трябва да бъдат почитани.

— Гробове ли? — повтори Лурдс.

Йоаким посочи към пода. За пръв път Лурдс забеляза деветте правоъгълника, направени от различни на цвят камъни.

— След смъртта им — продължи Йоаким, — когато станало по-безопасно да се влезе на това място, братята дошли и погребали старейшините.

— В пода.

— Да. Светците се погребват в църкви. Това е свята земя.

— Къде са погребани останалите монаси?

— В гробищата. Но тези мъже са различни. Кончината им не би могла да остане неотбелязана.

Лурдс избърса окървавените си устни в ръкава на ризата.

— Няма да оскверня криптата. Просто ще извадя камъка и ще погледна зад него. Щом свърша, ще го върна обратно.

— Преди нищо не спомена за махането на камъка.

Лурдс кимна и отвърна:

— Не споменах, защото предполагах каква ще бъде реакцията ти. — И внимателно докосна подутото си лице.