Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Първият метна оръжието си през рамо, наведе се и грабна една скала. Извърна се и я подаде на Екарт, който на свой ред я подаде на следващия в редицата. Докато се извърти отново, мъжът пред него вече му подаваше следващата. Ослушваше се за шум от другата страна на преградата и се чудеше дали жертвите му са успели да се измъкнат отново, или експлозията ги е убила.

Когато ударната вълна изпълни помещението, Лурдс сграбчи Олимпия и я събори на земята, опитвайки се да я защити с тялото си. Тя се вкопчи в него, докато камъните рикошираха от стените. Няколко го удариха силно по гърба и раменете.

Закашля се от прахоляка и вдигна поглед. Очите го смъдяха от праха и се насълзиха. За миг остана като вкаменен, чудеше се какво да прави. Спомни си как старейшините са загинали в същата тази крипта преди толкова много години. Скова се от страх при мисълта, че може да бъде погребан жив. Трябваше да се овладее. Макар че държеше Олимпия в прегръдките си, не беше изпуснал свитъка.

— Всички добре ли са? — попита Йоаким. Кръв се стичаше от плитката рана над лявото му око.

Останалите монаси отговориха утвърдително. Зад тях Клийна се изправи на крака. Все още стискаше пистолета.

Няколко камъка се търколиха по стълбата и паднаха в помещението. Чуваше се дращене.

— Още са горе — рече Лурдс. Камъните продължаваха да се сипят в криптата.

— Ще стигнат бързо до нас. — Йоаким се обърна към Лурдс и протегна ръка. — Свитъкът, професоре.

Лурдс неохотно му го подаде. Йоаким го пусна в тубуса и го затвори с восъчния печат.

— Бързо! Нямаме много време — каза той и прекоси помещението до гроба, който се намираше до стената срещу мястото, където бе скрит Свитъкът на радостта. — Професоре, бихте ли ми услужили с лоста си.

Лурдс взе лоста от пода и се приближи до Йоаким. Монахът се наведе над гроба с лоста в ръка.

— Какво ще правиш? — попита Олимпия и застана зад него.

От стълбата заваляха още камъни. Дрезгави мъжки гласове отекнаха в криптата. От време на време през руините проблясваха лъчи от фенерчета. Лурдс знаеше, че преследвачите им скоро ще нахлуят. — Гибелта на старейшините послужила за урок. — Йоаким мушна лоста в процепа между камъните. Облегна се върху него и хоросанът се напука. Един от излъсканите камъни се вдигна от пода. — Нов изход бил добавен към криптата. Братството вече не разчитало само на секретността.

Слава богу, помисли си Лурдс.

Заедно с двама от монасите той помогна да махнат камъните, които Йоаким изкъртваше. Клийна и Олимпия осветяваха с фенерчетата си уголемяващата се дупка в пода.

След секунди бяха разчистили достатъчно камъни, за да се види обикновеният дъсчен ковчег отдолу. Неприятна миризма на мухъл изпълни помещението.

— Братко, прости ми, че нарушавам покоя ти — тихо рече Йоаким. После хвана едната въжена дръжка, прикрепена към ковчега. Лурдс сграбчи втората, а двамата монаси — останалите.

— Заедно — рече Йоаким. — Готови! Вдигай!

Тежестта изненада Лурдс. Знаеше, че тялото вътре вече е само изсъхнала кожа и кости, но не беше застанал удобно и не можа да се нагласи както трябва. Гърбът и мускулите на раменете го заболяха от усилието.

Ковчегът се отдели от дупката и докато го измъкваха, се удари в стените. Дупката под каменния под беше дълбока само трийсетина сантиметра. По ковчега нямаше никакъв надпис, нито име, нито какво е сполетяло мъжа вътре.

Щом ковчегът се изравни с пода, Йоаким го дръпна към себе си и го постави на земята. По негово нареждане го плъзнаха към стената. Йоаким взе от Олимпия фенерчето и освети дупката.

Отворът на тунела изглеждаше невероятно малък. Нямаше място човек да стои изправен и Лурдс се почуди дали има място и да се пълзи.

— Не изглежда достатъчно голям — рече той.

Нова лавина от камъни се изсипа от стълбите и им напомни за опасността.

— Нямаме друг избор — рече Олимпия.

Йоаким й помогна да се спусне в дупката и й върна фенерчето. Тя се поколеба, после легна по корем и се плъзна в тунела.

— Проходът не е направен за удобство — рече Йоаким.

— Тесен е, но има достатъчно място.

— Разбираш, че хората са пораснали на ръст през вековете — рече Лурдс.

— Нямаме време да разширяваме тунела — обади се Клийна.

— Някой може да се заклещи.

— Затова ти ще останеш последен.

— Аз ли? — Лурдс се огледа наоколо.

— Ти си най-едрият тук — рече Клийна. — Ако някой се заклещи, това ще си ти.

Лурдс веднага си даде сметка, че тя е права. Той беше най-висок и най-широкоплещест. Потърси подкрепа, или поне съчувствие, от останалите. Никой не го окуражи.