Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Тайната вечеря — възкликна Йоаким благоговейно.

Лурдс натисна мозайката, но нищо не се случи. Насочи лъча на фенера си към стената.

— Проверете стените. Трябва да има още нещо. — После спря и се върна при мозайката. — Тайната вечеря. Така е била наречена от източноправославните християни. Павел е първият апостол, който я описва.

— В „Коринтяни I“, 11,23–26 — съгласи се Йоаким.

— Да. — Лурдс коленичи до мозайката. — Около тази вечеря са възникнали много легенди и митове. Бокалът, с който поднасяли виното, е припознаван от някои като Светия граал, него тръгнали да дирят крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Предполага се също, че това сложило началото на евхаристията, споделянето на „кръвта и тялото“ Христови.

— Да, но какво общо има това с отварянето на вратата? — попита Олимпия.

Лурдс се усмихна самоуверено.

— Къде в православните църкви очакваш да откриеш изображението на „Тайната вечеря“?

Йоаким коленичи до него и също започна да опипва стената.

— Над светите двери.

— Да. Наричат ги още „царски двери“ или „красиви порти“. — Лурдс прокара пръсти по камъка. След малко усети, че има леко издаден мотив. Насочи лъча натам и избърса насъбралия се прахоляк. Усилията му бързо разкриха още три малки мозайки. Едната беше на мъж с ореол над главата.

— Светият дякон — обясни Лурдс. — Обикновено това е свети Стефан, свети Лоренцо или някой от останалите.

Втората мозайка изобразяваше гравирана врата, която изглеждаше като позлатена.

— Красивите порти — рече Йоаким. — Вратата, през която влиза Христос.

— Руската православна църква ги нарича „Червените двери“ — поясни Лурдс. — Но значението е едно и също.

Третата мозайка изобразяваше крилат ангел.

— Архангел Михаил? — попита Йоаким.

— Или архангел Гавраил — отвърна Лурдс и повдигна рамене. — Може и да е друг от архангелите.

— Какво значи това? — попита Клийна.

— Красивите двери — обади се един от монасите — са символ на покаянието, което вярващите не бива да забравят. Напомня им, че грехът отделя човека от господ.

— Последното, от което се нуждаем в момента, е урок по вероучение — изръмжа Клийна. — Ако не успеем да намерим бърз начин да се измъкнем оттук, ще ви въведат грубо при всевишния.

— Моля ви, не се отнасяйте с неуважение към божиите творения — отвърна монахът.

— Мисля, че разполагаме с изход — намеси се Лурдс. — „Тайната вечеря“ е над вратата. Залагам живота си на това.

— Ще се наложи — отвърна Олимпия.

— Явно са ни предоставени три избора — продължи Лурдс необезпокоявано. — Както съм готов да се обзаложа, че една от мозайките отваря вратата, така съм готов да се обзаложа и че другите две може да я заключат завинаги.

— Защо? — попита Йоаким.

— За да предпазят онова, което се намира от другата страна.

— Какво е то според вас?

— Друга следа към Свитъка на радостта. — Лурдс посегна към трите мозайки.

Йоаким сграбчи ръката му и попита:

— Какво правите?

— Отварям вратата.

— Шансът е едно към три.

— Не и ако имаш вяра и познаваш малко Църквата — отвърна Лурдс с усмивка. — Коя врата би избрал ти?

Чукането по затворения вход придоби различно звучене. Преследвачите им не се занимаваха с логика, бяха решили да използват груба сила. Каменната врата нямаше да издържи дълго.

Йоаким се поколеба за миг.

— Две от три. Вратата на светия дякон или на ангела?

— Защо? — попита Лурдс.

— Защото това са вратите, използвани от духовенството. — Йоаким пусна ръката му.

Лурдс натисна мозайката със светия дякон и тя леко потъна няколко сантиметра в камъка. В стената се чуха резки изщраквания, докато грубите езици на ключалката се приберат.

Част от стената се плъзна назад и се показа нов проход. Лурдс ги поведе напред. Щом като всички влязоха в тунела, той натисна един лост и плочата се плъзна обратно на мястото си.

След известно време Лурдс откри още една врата. Този път нямаше загадка. Отвори я и се озоваха в малка пещера. Вляво имаше отвор, от който се виждаше осеяното със звезди небе.

След по-малко от минута се озоваха при гърлото на покрита с увивни растения пещера, която гледаше надолу към „Света София“. Около църквата имаше няколко полицейски коли.

— Хубаво е да се види, че не всичко е минало незабелязано — отбеляза Лурдс. — Но ми е неприятно, като се сетя за всичките книги, цялото познание, което може да сме загубили вече.

— Полицаите сигурно не знаят как да открият тунела — отвърна Йоаким. — Може да са дошли заради заплахата отгоре.