Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

Когато се приближи до него, Вики обви лявата си ръка около врата му и взе чашата с дясната. Глътна на екс останалия скоч, после притисна огнените си устни към неговите. Той я вдигна и се извърна така, че да я опре с гръб към стената.

Като извиваше страстно тялото си, той проникваше в нея отново и отново. Тя наведе глава и покри лицето му с целувки. Притискаше се към него и викаше, щом свършеше, отново и отново. Накрая и двамата притихнаха.

Вики бавно се съвзе. По бузите й се стичаха сълзи от удоволствие и болка. Въпреки адреналина и желанието, които изпълваха очите й, Уебстър видя в тях и страх.

— Никога не съм чувствала подобно нещо — задъхано каза Вики.

— Знам — отвърна й Уебстър.

— Ужасно си самоуверен, нали?

— Имам ли причина да не съм? — подразни я той.

— Не, никаква. — Вики го целуна. — Трябва да призная, че очаквах да ме отблъснеш, когато дойдохме тук.

— Вече няма нужда да се преструвам на опечален вдовец. — Уебстър отново я целуна.

— Преструвал ли си се?

— Не. Обичах жена си. — Беше сигурен, че тъкмо затова му беше отнета. Загубата й беше едно от малкото препятствия в неизменно успешния му живот. Но сега плановете му най-сетне щяха да се осъществят. Можеше да си позволи да се позабавлява малко. Той отново се извърна към нея и я вдигна.

Тя с готовност разтвори крака.

Нищо не можеше да го спре. Нямаше да го позволи.

Офисът на „Оушънвю“

Квартал Еминьоню

Истанбул, Турция

24 март 2010

— Искаш ли чай?

Лурдс вдигна глава от бележките, които си беше водил предната нощ, все още уморено се мъчеше да ги разбере. Беше имал план за атака, по-скоро догадка, но тя бе започнала да се оформя, преди той да сложи глава на масата и да заспи.

Олимпия стоеше пред бюрото му и изглеждаше уморена колкото него. Заедно с монасите бяха преглеждали книги, които бяха взели от местни библиотеки и университета, или купили от „Кагалоглу“, улицата на книжарниците и издателствата.

Успяха да съберат някои факти, но това не помогна за превода, с който Лурдс се мъчеше. Клийна стоеше при него да го пази, но явно не беше особено доволна. Лурдс се зачуди отново какво я кара да стои при тях, след като сама се беше убедила колко опасно е това.

— С удоволствие бих изпил чаша чай — каза той.

— Ами закуска?

— Имаме закуска?

— Ходих на пазар сутринта — обясни Олимпия. — Нищо кой знае какво, колкото да залъжем глада.

— Закуската силно ме заинтригува.

— Добре. Защо не си вземеш един душ и ще излезем да закусим на балкона. Слънцето току-що изгря и времето е идеално за ранно похапване.

— Наистина нямам време да…

— Томас — нежно го прекъсна тя и обгърна лицето му с ръце, все едно беше дете. — През последните четири дни стигна до пределите на човешката издръжливост. В момента си се забил в една точка и не виждаш нищо встрани. — Тя му се усмихна. — Вземи си душ. Закуси с една красива жена. Почини си. Дремни. После погледни свитъка с отпочинал поглед.

— Имаш право.

— Разбира се, че имам право. — Тя се наведе да го целуне. При това нежно докосване той си даде сметка, че беше пропуснал да сподели леглото й през последните четири дни.

Голяма ваканция, помисли си тъжно.

Олимпия го погледна и се усмихна.

— Май трябва да си вземеш и студен душ.

— Или — предложи Лурдс, като взе ръката й в своята и започна да целува пръстите й — ти можеш да дойдеш под душа с мен.

— И кой ще ти приготви закуската?

— Когато се върнем, чисти и доволни, ще ти помогна.

— Нали разбираш, че ако ни хванат, брат ми ще бъде покрусен.

— Подозирам, че ще трябва много повече от това, за да бъде покрусен брат ти.

Олимпия се поколеба само за миг; после кимна и го хвана за ръката.

Офисът на „Оушънвю“ някога беше приютявал външнотърговска фирма. Лурдс не беше научил цялата история от Йоаким, но главното изглежда беше, че дейността бе приключила внезапно.

Няколко дупки от куршуми и подозрителни на вид петна украсяваха стените и пода на два от задните кабинети. Лурдс умишлено избягваше да влиза там. Не вярваше в призраци, но не искаше да рискува с отрицателната енергия, която можеше да е останала.

Каквато и дейност да се беше извършвала в офисите, компанията беше добре оборудвана. Освен заседателната зала, където работеше Лурдс и която гледаше към крайбрежието и „Света София“, имаше още пет по-малки офиса, две бани — едната с малка душкабина и кухня. Монасите бяха донесли обикновени спални чували и кухненски съдове.