Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Казаха ли ви, че професорът намери свитък?

Това привлече вниманието му.

— Какъв свитък?

— Не мисля, че е същинският — продължи тя. — Всички тук изглеждат леко разстроени, че той още не се е появил. Но са убедени, че професорът скоро ще го намери.

— Добре. Когато го направи, вие ще бъдете извън играта. Както и сестра ви.

— Сестра ми вече е извън играта.

Доусън се ухили.

— Знам, че сестра ви изчезна. Но разполагам с огромен брой хора, които наистина ги бива да откриват бегълци.

Гласът й стана по-суров.

— Не бих го правила на ваше място.

— Вие наистина представлявате заплаха — отвърна Доусън, — но никога няма да сте в състояние да изпълните някоя от заканите си. — Той замълча. — Защо ми се обаждате сега?

— Да преговаряме.

— Нямате какво да ми предложите.

— Знам къде е професорът и първият свитък.

— Но не знаете къде е същинският.

— Щом заловите професора и свитъка, който има в момента, ще успеете да го откриете.

— Какво искате в замяна?

— Прекратяване на огъня помежду ни. Сделката е следната: аз ви давам професора и първия свитък, вие забравяте за сестра ми и за мен.

Доусън си погледна часовника. Беше минало достатъчно време, за да могат хората, които проследяваха обажданията до този телефон, да засекат местоположението й.

— В момента съм зает — отвърна Доусън и се усмихна на младата жена. — Мога ли да ви звънна?

— Предпочитам аз да ви се обадя.

— Добре. Обадете ми се след час. — Спокойно затвори телефона и той звънна незабавно. — Кажете ми, че сте засекли мястото.

— Засякохме го. Едно интернет кафе на пристанището. Изпратихме отряд.

— Кажи им да изчакат. Не искам да ги види, преди да е станало късно. Никой да не предприема нещо, докато не наредя. Ясно ли е?

— Да, сър.

Доусън затвори телефона и отново го постави на нощното шкафче. Протегна се към младата жена. Вместо да го разсее, телефонният разговор беше засилил желанието му. Нямаше търпение да докаже на Клийна Маккена, че той е най-опасният мъж, който някога се е изпречвал на пътя й.

Клийна се втренчи в компютъра.

— Достатъчно дълго ли го задържах?

— Да — обади се Севки в ухото й. — Успях да проследя сигнала до Съединените щати. Трудно беше, защото използват много сателитни превключвания. Правителствена работа, здраво шифрована.

— Разбрах. Явно трябва да съм впечатлена.

— За жалост не си достатъчно наясно, за да се впечатлиш от това, което току-що направих — въздъхна Севки.

— Е, кой е?

— Централното разузнавателно управление, ако трябва да гадая.

Вълна от ужас разтресе Клийна. Подозираше го, но да го чуе изречено на глас беше плашещо. По време на оръжейните сделки понякога се беше сблъсквала с агенти и винаги зарязваше всичко и бягаше.

— Не са хора, с които искаме да си играем — изтъкна Севки.

— Знам.

Той изруга тихо.

— Но въпреки това ще го направиш.

— Този тип заплаши сестра ми. Сигурно той я е ударил. Няма да го позволя. — Завладя я ледено спокойствие.

Севки изруга отново, този път по-разпалено.

— Е, ще имаш тази възможност. Приключих с проследяването на всички връзки. Този човек е тук, в града.

Обзелата я параноя, допълнително усили страха й.

— В Истанбул?

— Да. Хората, които осигуряват комуникациите му, са доста умни и ако не бях толкова добър, нямаше да го открия. Но го открих. Той е в града. Обзалагам се, че скоро ще имаш компания.

— Тук всичко готово ли е?

— Разбира се.

Клийна скочи от стола и се запъти към задната врата. Севки вече я беше инструктирал как да се измъкне от сградата, без да я видят.

— Периметърът е осигурен.

— Да. Ако е възможно, искам мишената жива. Нараняванията в случая са под въпрос. Но искам жертвата да може да отговаря на въпроси.

— Разбрано, сър.

Настанил се на седалката до шофьора в джипа, паркиран на две пресечки от интернет кафето, Доусън държеше пистолета в скута си и наблюдаваше действията на ударната група.

Той взе сателитния си телефон и се обади на друг номер. Когато му вдигнаха, рече:

— Сър, в изходна позиция сме.

Вицепрезидент Уебстър не се поколеба:

— Заловете мишената. Искам да говоря с професор Лурдс.

— Да, сър. Ще ви се обадя, щом хванем втората мишена.

— Направете го. Успех! Настъпиха много опасни времена за всички ни.

Доусън никога не го беше чувал да говори с толкова мрачен тон. Представи си как вицепрезидентът е малко или много изоставен зад вражеската линия в Саудитска Арабия. Напрежението в тази част на света продължаваше да расте, а уличните престрелки и гражданското неподчинение се разпростираха като подпалена трева.