Чарльз Броко - Кодът на Луцифер

— Вие не сте вярващ, нали? — опълчи му се Йоаким.

— Вярващ в какво?

— В господ и неговите творения.

Лурдс си помисли за търсенето на Атлантида и откриването на Дървото на познанието и Първия син. Спомни си преданието за Първия потоп и думите, които щяха да преобразят света. Дали вярваше в господ? Да. Дали обаче господ все още взимаше дейно участие в световните дела беше друг въпрос.

— Свитъкът на радостта не е за господ — отвърна Лурдс.

— Всичко е за господ — поправи го Йоаким.

— Не и този документ. Той е за Луцифер.

— Да — кимна Йоаким. — За Луцифер е, или за някое от останалите имена, с които е известен. Но Луцифер, преди и след падането си, е създаден от господ.

— За какво говорите? — попита Олимпия.

— Този документ — отвърна Лурдс и се обърна към нея, — ако въобще съществува, а не е напразно гонене на вятъра, трябва да отърве света от дявола, или както още там го наричат.

— Не да го отърве от Луцифер — поправи го Йоаким. — Йоан от Патмос е знаел, че Луцифер се разхожда необезпокоявано по света. Разбрал е от блажените устни на Исус как дяволът се е опитал да го въведе в изкушение, докато се е скитал в пустинята. Откакто Луцифер бил пропъден от небесата и Адам и Ева били изгонени от Райската градина от божиите ангели, дяволът шета по света. В продължение на хиляди години събира сила с надеждата да го покори и да наклони везните в своя полза при предстоящата война с господ. Свитъкът на радостта е написан, за да разруши властта, която Йоан от Патмос е предвидил, че един ден Луцифер ще упражнява върху света. Този ден настъпи.

— Това е лудост — отвърна Лурдс.

— Да вярваш в Луцифер ли?

— Да.

— Но вие казахте, че вярвате в господ.

— Съществуването на господ не зависи от това на Луцифер. Само защото имате велик спасител, не означава, че съществува и велик враг.

— Не — съгласи се Йоаким. — Господ никога не е възнамерявал някой от ангелите да изгуби милостта му, нито останалите ангели, които паднали след първия, всичките до един привлечени от обаянието на най-великото божие творение: човека. Но се случило. И Свитъкът на радостта ще поправи част от злото, което се шири по света.

— Казваш, че ако намерим Свитъка, той ще е в състояние да възцари мир на света. — Лурдс се помъчи да сдържи сарказма си, но не успя.

— Не. Единственото, което Свитъкът на радостта трябва да направи, е да изкара Луцифер от укреплението му и да премахне властта, която е изградил на този свят. Времената са опасни за всички ни. Заплашва ни световна война. Икономиката е в хаос. Много хора смятат, че сме само на крачка от края на света.

— И Луцифер е виновен за всичко това?

— Не. Това винаги е било човешки избор. Но Луцифер се възползва от ширещия се хаос и от страха. Това винаги е било най-голямото преимущество на Лукавия.

— Говориш така, все едно Луцифер съществува. Все едно е човек, а не паднал ангел.

— Той съществува.

— Като божествена сила, имаш предвид.

— Не. Той се явява на този свят, както се е явил Исус. В момента е от плът и кръв.

— Просто един ден се появява?

— Бил е роден от смъртна жена и е заел мястото си сред хората.

Лурдс се помъчи да се успокои. Зави му се свят при мисълта какви могат да бъдат последиците, но не можеше да се принуди да повярва. Всичко беше толкова невероятно.

— Знаеш ли кой е Луцифер?

— Какъв е настоящият му човешки лик? Йоаким поклати глава. — В свитъка, който преведе, не се ли споменава, че Луцифер ще се разкрие, щом Свитъкът на радостта бъде намерен?

— Не се споменава.

— Помислете, професор Лурдс. Откакто пристигнахте, откакто започнахте да търсите Свитъка на радостта — макар че не знаехте, че го правите, — бяхте обкръжен от враждуващи сили.

— Съвпадение. — Още докато го изричаше, Лурдс си даде сметка колко неубедително прозвуча отговорът му.

Йоаким се усмихна.

— Наистина ли смятате така? След като от толкова години сестра ми ми разказва за вас. Запознали сте се доста отдавна, но аз не й бях разкрил тайните си. Когато го направих, тя предложи вие да помогнете. Покани ви да дойдете. Изведнъж всички тръгват да търсят Свитъка на радостта, включително и американското ЦРУ и военна сила, чиято принадлежност още не сме установили. Само вие успяхте да преведете ръкописа, който дори пазителите му не знаеха как да разчетат в продължение на осемстотин години.

Колкото и невероятно да звучеше, Лурдс нямаше какво да отговори или възрази. Веригата щеше да се прекъсне наистина само ако не беше успял да разгадае езика.